Нежни урагани
- Автор: Робертс Нора
- Серия: quinn brothers #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Кьорчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни урагани». Краткое содержание книги:
— Почти успяхме. След като и Сибил ни помага, постоянното настойничество ни е сигурно.
— Тя дава много повече от това и тепърва ще дава още. По-силна е, отколкото си мисли. Отколкото някой предполага. — Рей изведнъж смени тона, изцъка с език поклати глава. — Предполагам, че ще се качиш горе.
— Такъв е планът.
— Така и не се раздели докрай с това си… злощастно умение. Може пък този път да е за добро. В живота на това момиче има място за изненади. — Отново му намигна. — Внимавай!
— Няма ли да… да се качиш горе с мен?
— Не. — Рей го потупа по рамото и се засмя. — Има неща, които един баща е по-добре да не вижда.
— Добре. Но след като си тук, можеш да ме улесниш. Повдигни ме до първата тераса.
— Дадено. Не могат да ме арестуват, нали?
Подложи ръце и помогна на Филип да се повдигне, след това се дръпна назад, за да го изгледа как се катери. Гледаше и се усмихваше.
— Ще ми липсваш — продума тихо и се стопи в мрака.
Сибил се беше съсредоточила върху работата си. Не я вълнуваше дали е постъпила дребнаво и неразумно, като не отвори на Филип. Достатъчно беше преживяла за един уикенд. А и освен това той доста бързо се отказа.
Заслуша се как вятърът блъска по прозореца й, стисна зъби и се зае с работа.
Оказва се, че значението на местните новини превишава това на външните. Макар телевизията, вестниците и другите средства за информация да са също толкова достъпни и в малките общини, както и в големите градски райони, постъпките и проблемите на съседите заемат водещо място, когато се отнася за малки селища.
Информацията се предава от ухо на ухо, като се променя и доукрасява. Клюката е приета форма на общуване. Информационната мрежа е възхитително бърза и ефикасна.
Незаинтересоваността — явление, при което се преструваме, че не чуваме частен разговор на обществено място, се наблюдава предимно в големите градове. Въпреки това на отделни места, като например хотелите в малките селища, незаинтересоваността също е модел на поведение. Бих заключила, че причината за това са постоянните пристигания и заминавания на външни лица. Затова пък на други места открито се намесват в…
Пръстите й замръзнаха, тя зяпна, когато видя Филип да отваря вратата на терасата й и да влиза.
— Какво…
— Ключалките на тези врати са направо смешни — заяви той и отиде до входната врата, отвори я и взе кошницата и вазата с цветя, които беше оставил отвън. — Реших, че мога да рискувам. Тук не стават много кражби. Може би ще решиш да го включиш към записките си. — Постави вазата с рози на бюрото й.
— Катерил си се по сградата? — Изумено се взираше в него.
— И вятърът е отвратителен. — Отвори кошницата и извади първата бутилка. — Една чаша ще ми дойде добре. А на теб?
— Катерил си се?
— Това вече го уточнихме. — Отвори бутилката и се чу приглушен пукот.
— Не можеш… — замахна рязко с ръка — просто да нахлуваш тук и да отваряш шампанско.
— Току-що го направих. — Наля две чаши и установи, че никак не му действа зле на самочувствието да се взират така смаяно насреща му. — Съжалявам за тази сутрин, Сибил. — Приближи усмихнат до нея, за да й предложи чашата. — Чувствах се доста зле и си го изкарах на теб.
— Така че се извиняваш, като нахлуваш в стаята ми.
— Нищо не съм счупил. Освен това ти нямаше да отвориш вратата, а цветята искаха да влязат вътре. Аз също. Примирие? — изрече въпросително и зачака.
Беше се катерил. Още не можеше да го проумее. Никой досега не беше правил нещо толкова смело и глупаво за нея. Взираше се в него, в тези златисти, ангелски очи и изрече меко:
— Имам работа.
Филип се усмихна широко, защото забеляза отстъплението.
— Нося черен хайвер.
Сибил почука с пръсти по ръба на клавиатурата.
— Цветя, шампанско, хайвер. Винаги ли си толкова добре въоръжен, когато атакуваш.
— Само когато искам да се извиня и да се оставя на снизхождението на красива жена. Останало ли ти е още снизхождение, Сибил?
— Предполагам, че ще се намери. Не съм крила обаждането на Глория от теб, Филип.
— Знам. Повярвай ми, ако не го бях проумял сам, Кам щеше да ми го набие в главата тази сутрин.
— Кам? — примигна изненадано. — Той не ме харесва.
— Грешиш. Безпокоеше се за теб. Ще мога ли да те убедя да се откъснеш за малко от работата си?
— Добре. — Тя изключи компютъра. — Радвам се, че не сме сърдити един на друг. Това само усложнява нещата. Видях се със Сет днес следобед.
— И аз така разбрах.
Сибил прие чашата и отпи.
— Почистихте ли къщата?
Филип й отправи измъчен и умоляващ поглед.