Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Майната ти! — Джери плисна шампанското в лицето й.
— Хвана се, сладурче — промърмори Ив и избърса очите си с длан. — Арестувам те за упражняване на физическо насилие върху полицейски служител.
— Да не си посмяла да ме докоснеш! — Обезумяла от гняв, Джери силно я блъсна.
— Още едно обвинение — за оказване на съпротива при арест. — Тя ловко изви ръцете на манекенката зад гърба й. — Сега ще те отведат в ареста, но предполагам, че бързо ще уредиш да те освободят под гаранция. Предлагам да се укротиш и да ме изслушаш, докато те информирам за правата ти. — На излизане от залата тя лъчезарно се усмихна на Рурк и извика: — Веднага се връщам, скъпи.
— Не бързай, лейтенант. — Взе чашата й и сам изпи шампанското. След десет минути последва годеницата си.
Тя стоеше пред хотела и наблюдаваше как качват Джери в полицейската кола.
— Защо разигра този театър?
— Защото ми е необходимо малко време. Заподозряната прояви склонност към насилие и беше изнервена, което подсказва, че е погълнала някакви наркотици.
— Но ти я предизвика, Ив.
— Не се безпокой. Веднага ще я освободят, което ми напомня, че разполагам с много малко време.
— Къде отиваме? — попита Рурк, когато тя го повлече към гримьорните.
— Искам да изпратя за анализ синкавото питие, с което Джери непрекъснато се налива. След като я арестувах, имам право да обискирам стаята й.
— Мислиш ли, че би вземала наркотици толкова открито?
— Мисля, че хора като нея, като Пандора и Йънг са невероятно арогантни. Богати, красиви, имат власт и престиж, което ги кара да вярват, че са над законите. Между другото същото се отнася и за теб.
— Много благодаря.
— За щастие се появих в живота ти и те вкарах в правия път. Моля те, застани на вратата и не пускай никого. Ако нашата красавица има добър адвокат, времето няма да ми стигне да си свърша работата.
— Вкарала си ме в правия път, а? — промърмори Рурк и препречи вратата, докато Ив претърсваше гримьорната.
След малко тя възкликна:
— Господи, тук има козметика за хиляди долари!
— Всяка манекенка трябва да поддържа красотата си.
— Доколкото виждам, суетата коства на Джери няколко стотици хиляди годишно. Един Бог знае колко харчи за диетични храни и козметични операции. Ех, ако открия тук малко от онзи прах…
— Нима търсиш наркотика „Безсмъртие“? — Той се изсмя. — Джери може да е арогантна, но не ми изглежда толкова глупава.
— Вероятно имаш право. — Ив отвори хладилника и доволно се усмихна. — Но ето, че държи цял контейнер с напитката, при това заключен. — Присви очи и пресметливо изгледа Рурк. — Не би ли могъл…
— Да се отклоня от правия път, ли? — Той въздъхна, взе прозрачната бутилка и я разгледа. — Затварящият механизъм е свръх модерен. Нашата приятелка очевидно не обича да рискува. По всичко изглежда, че бутилката е от нечупливо стъкло. — Опипа затварящия механизъм и се обърна към Ив: — Донеси ми пиличка за нокти, фиба или нещо подобно.
Тя порови из чекмеджетата, сетне му подаде ножица за маникюр.
— Това ще ти свърши ли работа?
— Горе-долу. — Завъртя ключалката с върховете на ножичката и механизмът изщрака. — Готово.
— Справи се прекрасно.
— О, талантлив съм в някои области!
— Точно така. — Ив извади от чантата си специална епруветка и пресипа в нея няколко милиграма от течността. — Смятам, че това количество е предостатъчно.
— Искаш ли отново да заключа бутилката? Ще ми отнеме само миг.
— Не си прави труда. По пътя ще се отбием в лабораторията.
— Но къде отиваме?
— Там, където оставих Пийбоди на пост — задната врата на сградата, където живее Джъстин Йънг. — Включи двигателя и закачливо се усмихна. — Знаеш ли. Джери беше права в едно — действително разбирам от хубави мъже.
— Скъпа, вкусът ти е направо безупречен.
Седемнайсета глава
Ив намираше, че да си любовница на богаташ невинаги е много приятно, но все пак в това имаше едно огромно предимство — храната. Докато пътуваха обратно, тя успя да се нахрани до пръсване с пиле по киевски, сервирано от заредения с деликатеси автоготвач в колата на Рурк. Докато дъвчеше, промърмори:
— Никой не предлага пиле по киевски в автомобила си.
— О, на мое място всеки би заредил автоготвача си с най-различни храни. Иначе има опасност да живееш само на кренвирши със соя и яйца на прах, приготвени по микровълновия способ.
— Мразя яйцата на прах.
— Ето, видя ли! — Рурк изпита удоволствие, когато чу смеха й. — Днес си в чудесно настроение, лейтенант.