Клетка

— Разкарай се от мен — процеди през зъби. — Гадна си!

— Това са ония — кресна червенокосият. — От сънищата! Нали ти казах!

— Не се доближавай! — изсъска Гънър. — Шибана кучка. И всички вие!

На Клей внезапно му се прииска застреля момчето и не се изненада. Младежът изглеждаше (и действаше) като бясно куче, притиснато в ъгъла, оголило зъби и готово да хапе, а как се постъпва с кучетата, когато нямаш друга възможност? Застрелваш ги, нали? Те обаче имаха друга възможност и ако Алис бе решила да се прояви като добра самарянка спрямо човека, който я беше нагрубил, навярно самият той трябваше да се въздържи от екзекутирането. В същото време искаше да узнае нещо, преди очарователните младежи да продължат пътя си.

— Тези сънища… — започна художникът. — Имате ли… не знам как да го кажа… нещо като духовен водач в тях? Някакъв мъж с червен суичър?

Гънър вдигна рамене, откъсна парче от ризата си и започна да попива кръвта по лицето си. Постепенно идваше на себе си и явно започваше да осъзнава какво се бе случило току-що.

— Харвард, нали? — измърмори след малко. — Нали така, Харолд? Дребният му спътник кимна.

— Да, Харвард. Негъра. Обаче не са сънища. И ако още не сте го зацепили, няма смисъл да ви го казвам. Не са сънища, а шибани предавания. Предавания в сънищата ни. Ако не ги получавате, то е само защото сте гадни. Нали, Гъна?

— Вие, копелета, яко се прецакахте — заяви мрачно дългокосият и попи кръвта от челото си. — Не ме пипайте.

— Ще идем на едно готино местенце — обяви Харолд. — Нали тъй, Гъна? В Мейн, не ви будалкам. Всички, дето не са зомбирани от Сигнала, там отиват. Там ония ще ни оставят на мира. Ще ходим на лов, за риба, ще си живеем царски сред природата. Тъй вика Харвард.

— И вие му вярвате? — повдигна скептично вежди Алис.

Гънър вдигна пръст и Клей забеляза, че ръката му трепери.

— Затваряй си плювалника, кучко.

— Ти го затвори! — обади се Джордан. — Ако не си забелязал, ние сме тези с оръжията.

— Хич не си и помисляйте да ни гърмите — каза пискливо Харолд. — Какво според вас ще ви направи Харвард, ако ни застреляте, шибаняци такива?

— Нищо — отвърна Клей.

— Нямате си ни… — започна Гънър, но преди да продължи, художникът пристъпи напред и го фрасна с четирийсет и пет калибровия револвер на Бет Никърсън. Нова рана зейна на брадичката на младия мъж, но Клей си каза, че това май е по-добро лекарство от кислородната вода, която спринтьорът бе отказал. Грешеше.

Гънър залитна и гърбът му се опря в изоставения млековоз, а изуменият му поглед бе вперен в Клей, сякаш не можеше да възприеме случилото се. Харолд направи крачка напред, но Том насочи Татко Автоматко към него и предупредително поклати глава. Червенокосият се сви като изплашено коте и нервно загриза мръсните си нокти. Влажните му очи сякаш щяха да изскочат от орбитите си.