Изповедник

Най-малкото невидима за всички останали, освен за Сестрите на мрака и Джаганг, разбира се. Самата мисъл, че някой друг, дори и непознат, успява да я види, вливаше капка надежда в сърцето й.

Като я гледаше сега, Ничи не можеше да повярва, че изобщо някога я е забравяла. Сега разбираше защо Ричард дори за миг не бе преставал да я търси.

Тази жена, дори без невероятната си красота, имаше излъчване и проникновеност. Ничи мигновено разпозна в нея статуята, изваяна от Ричард. Той бе направил малката фигурка не с идеята да прилича на Калан, а да изразява непоколебимата й сила и твърдост. Сега, изправена пред оригинала, Ничи се сепна от поразителната истинност на произведението.

Вече започваше да разбира защо, макар и толкова млада, Калан е избрана за Майката Изповедник. Сега Изповедниците бяха унищожени; тя бе последната.

Макар отначало да се изненада да завари Калан тук, Ничи постепенно осъзна, че е логично. Сестра Армина бе една от похитителките на Калан, активирали лавинния огън. Сестра Тови призна, че са успели да убягнат на Джаганг благодарение на връзката си с Ричард. Но явно Джаганг някак бе успял да я прекърши.

След като императорът е заловил Армина, навярно Улиция и Сесилия също бяха под негов контрол. Ето защо Калан бе тук: Сестрите я бяха пречупили, за да попадне в мрежата на Джаганг.

Ничи забеляза и Джилиан. Меднокафявите очи на момичето примигаха изненадано при вида на застаналата пред нея Ничи. Присъствието на Калан тук бе обяснимо, но Джилиан…

Джилиан се приведе леко към Калан и й прошепна нещо в шепа — без съмнение името на Ничи. Калан само кимна леко, но очите й разкриха много повече. Явно това име й бе познато.

Джаганг остави книгата, която четеше, на малка масичка до леглото. Като стрелна с очи Калан, Ничи припряно притисна пръст до устните си. Не искаше Джаганг да знае, че я вижда и че познава Джилиан. Колкото по-малко знаеше той, толкова по-добре за тяхната безопасност — ако изобщо съществуваше такова понятие, когато си пленник на император Джаганг. Без да изчака потвърждение, Ничи премести погледа си от Калан и Джилиан към Джаганг.

При срещата с мътните му черни очи Ничи имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Едно беше да си го спомня, друго да стои пред него.

Смелостта й се изпари под познатия изучаващ поглед на онези кошмарни очи.

Знаеше какво я очаква.

— Виж ти, виж ти — започна Джаганг и заобиколи леглото, без да сваля очи от нея, усмихнат широко, — кой се завърна при нас. Красива си точно толкова, колкото те виждах във всичките си сънища.

Ничи не беше изненадана от встъпителните му думи. Неговите реакции бяха напълно непредвидими и затова всички около него живееха в непрекъснат ужас. Гневът му можеше да избухне по всяко време и без никаква причина. Ничи го бе виждала да удушва с голи ръце един от робите си, задето е изпуснал дъска за хляб.

До голяма степен непредсказуемостта на императора обуславяше ирационалното и хаотично поведение на самия Орден. Добродетелта, самият смисъл на саможертвата за каузата, се измерваше с невидими, неразбираеми, непознаваеми стандарти. Щастието и нещастието сякаш зависеха от една прищявка. За населението тази непрестанна несигурност бе омаломощаваща. При ужасяващата тежест и страх на това непрестанно напрежение хората бяха готови да обвинят всекиго в бунт дори семейството и приятелите си, — стига това да ги опази от ноктите на съдбата.