Теменужки в снега

— Какво правиш? — попита тя.

Без да й обръща внимание, Джон заоглежда дупенцето на детето.

— Проклет да съм — промърмори след малко той. — Майка ми беше права.

Изабел се засмя.

— За какво говориш?

— Елизабет има същия сърцевиден родилен белег като Лили — рече той.

— Не забравяй майка си и леля Естер — напомни му тя.

— От месеци се опитвам да прогоня представата за това — усмихнато й призна той. На вратата се почука. — Готова ли си да приемаш посетители?

Изабел кимна.

— Нека влязат.

— Влез — извика той.

Вратата се отвори. Рос и Джейми Сен-Жермен влязоха в спалнята, следвани от Майлс Монтгомъри. Тримата не можаха да сдържат усмивките си при трогателната гледка, която представляваха херцогът и херцогинята на Ейвън с новородените си деца.

— Къде е Лили? — попита Изабел.

— Още спи — отвърна Рос, пристъпвайки към леглото, за да разгледа бебетата по-отблизо. — Джунипър ще я доведе веднага щом се събуди.

— Адам прилича на баща си — рече Джейми.

— Да, а Елизабет — Жизел не отстъпва по красота на майка си — допълни Майлс.

Преливаща от гордост, Изабел ги дари с щастлива усмивка. Съпругът й обаче не можеше да бъде заблуден толкова лесно.

— Комплиментите ви ми подсказват, че отново сте замислили някое безразсъдно начинание — иронично рече той. — Не ви ли стига последното приключение?

— Не сме изгубили нито пени — възрази Джейми.

— Пътуването до Америка ви коства една година от живота — отвърна Джон. Изражението на брат му помръкна.

— Бъдещите ни планове се ограничават в рамките на острова — рече Майлс.

Джон се ухили.

— Ще обсъдим това по-късно.

— Не искам да кажа нищо — провлачено рече Рос, — но личицата на бебетата ми се струват ужасно сбръчкани. Надявам се, че с времето ще се изгладят?

Изабел се засмя.

— Не беше много мило от твоя страна — шеговито се скара на девера си тя.

— Получих писмо от семейство Гримсби — обясни Джон със сериозен глас. — Душевното състояние на Уилям наложило да бъде изпратен в лудница.

— Една грижа по-малко — рече Рос.

— Дьо Жавел е заминал за Австралия — съобщи Майлс.

— Жал ми е за Лобелия и Рю — каза Изабел за най-голямо учудване на мъжете.

— Защо, скъпа? Двете са щастливо омъжени — Джон я погледна. — Успяхме да избегнем скандала и да уредим всичко извън съда.

— Да, но двете отговарят за домашния арест на Делфиния — отвърна Изабел с дяволита усмивка. — Представи си само живота им. Делфиния гостува на всяка от тях по шест месеца в годината.

— Животът с нея е заслуженото им наказание за всички онези години, през които са те тормозили — отвърна Джон и я целуна по бузата.

— Време е да отпразнуваме раждането на новите членове на рода Сен-Жермен — каза Рос.

— И аз съм на същото мнение — подкрепи го Джейми.

— Съгласен — рече Майлс.

— Ще се присъединя към вас малко по-късно — каза Джон. — Опитайте се да останете трезви, докато дойда.