Героят на времето

— Да, но каква е била целта? — попита Бриз. — Защо е трябвало да полагат толкова големи усилия за преместването на една река?

За трите дни, откакто бяха пристигнали в Ортьо, бяха осъществили това, което ги бе посъветвал Дух, и бяха разположили войниците в сградата на Министерството. Гражданина не знаеше за скривалището под земята, в противен случай щеше да го е опустошил. А това означаваше, че Сейзед и хората му разполагат със сериозно преимущество, в случай че нещата в града се объркат.

Бяха свалили част от мебелите от горните етажи в подземието и ги бяха подредили сред рафтовете, като с помощта на прегради и паравани направиха нещо като „стаи“. Нямаше никакво съмнение, че пещерата е най-сигурното място, ако някой реши да ги нападне. Вярно, тук щяха да са в капан, но с достатъчно припаси можеха да издържат, докато съставят план за бягство.

Сейзед, Бриз, Дух и Алриане седяха в едно от тези помещения сред лавиците с хранителни запаси.

— Причината, поради която лорд Владетеля е създал това подземно езеро, според мен е ясна — заговори Сейзед, обърна се и погледна към езерото. — Водата идва тук по подземна река, напълно пречистена от скалните наноси. Чудесна прясна вода, каквато рядко може да се намери в Последната империя. Без сажди и утайки. Целта й е да поддържа достатъчно голяма група от хора в случай, че възникне бедствие. Ако продължаваше да изпълва каналите отгоре, можеше лесно да се замърси и да навреди на здравето на обитателите.

— Лорд Владетеля е гледал в бъдещето — обади се Дух, който все още носеше своята странна превръзка на очите. Беше отхвърлил всички въпроси и питания за това защо я носи, но Сейзед започваше да подозира, че е свързано с горенето на калай.

— Да — каза Сейзед. — Лорд Владетеля не се е интересувал от това, че подобен проект ще причини финансови неуредици за управата на Ортьо. За него по-важно е било да осигури чиста вода.

— Защо въобще обсъждаме всичко това? — попита Алриане. — Нали открихме водата. Не е ли по-важно, че някакъв маниак управлява този град?

Всички впериха очи в Сейзед. „Аз, за зла участ, командвам…“

— Ще говорим и за това — въздъхна той. — Император Венчър ни възложи задачата да му осигурим подкрепата на този град. Тъй като Гражданина отказва повторна среща с нас, ще трябва да обсъдим някои други възможни действия.

— Този човек трябва да се премахне — заяви Дух. — Трябват ни убийци.

— Боя се, че няма да е толкова лесно, момчето ми — възрази Бриз.

— И защо? — попита Дух. — Справихме се с убийството на лорд Владетеля, защо да не се справим и тук?

— Защото — отвърна Бриз и вдигна пръст — лорд Владетеля беше незаменим. Той беше бог и убийството му бе мощен психологически удар върху неговите поданици.

— Докато Гражданина не е природна сила, а обикновен простосмъртен — човек, който може да бъде заменен — добави Алриане. — Убием ли Куелион, някой от съратниците му ще заеме неговото място.