Дан на Хрътките

Тънките вежди се вдигнаха и по сбръчканите му напукани устни пробяга лека усмивка. Без повече думи той се премести където му бе посочила Десра, седна и протегна крака.

— Малко вода, скъпа, ако обичаш.

Тя го изгледа за миг, после взе един мях и го бутна към него.

— Това не е вода — каза му с мила усмивка. — Наричат го келик. Местно питие. Много популярно.

Нимандър седеше неподвижно и наблюдаваше всичко това. Видя, че Скинтик и Ненанда правят същото.

При думите на Десра старецът изкриви лице.

— Бих предпочел вода — промърмори, но все пак взе меха. Издърпа запушалката и подуши.

След което се намръщи с погнуса и изръмжа:

— Имперска прах! — Запуши меха и го хвърли на дъното на фургона. — Щом ти се свиди водата, така да бъде, кучко. За негостоприемството ти може да си поговорим и по-късно.

— Десра — каза Нимандър и дръпна юздите, — дай вода на човека.

— След като ме нарече кучка?

— След като се опита да го отровиш с келик, да.

Потеглиха на запад. Още два дни, беше казал последният търговец, когото бяха подминали заранта. Покрай Сарн и по-малкото езеро. До Бастион, града край вътрешното море, море толкова пълно със сол, че никой моряк или рибар не можеше да се удави в него и където не можеше да се намери никаква риба освен огромни змиорки с челюсти като на вълк. Сол, която я нямаше преди поколение, но светът се променя, да.

Окаяният храм на саеманкелик ги очакваше в Бастион.

Два дни още значи до срещата им с Умиращия бог. И по един или друг начин — да изтръгнат от него душата на Клип. Нимандър не мислеше, че жреците просто ще се отдръпнат от пътя им.

Подкара до фургона и заговори стареца.

— Ако отивате към Бастион, господине, може би ще е добре да премислите дали държите да останете с нас.

— И защо. — Никакъв въпрос нямаше в тона му.

— Не мисля, че мога да ви го обясня достатъчно ясно — отвърна Нимандър. — Просто трябва да приемете думите ми на вяра.

Но старецът смъкна оръжието си и го постави между себе си и Клип. След това сплете длани зад главата си, отпусна се на гръб и затвори очи.

— Събудете ме, като стане време за ядене.

Изтърканата дръжка и очуканият ефес на големия меч, широкият предпазител и напуканата дървена ножница, всичко това привлече вниманието на Нимандър. „Все още може да използва проклетото оръжие, колкото и да е стар.“

Мрачни легенди, грохот на битка между богове, да. Този мършав воин беше свързан с такива неща.

— Твоя воля, странниче.

Подкара кобилата в тръс, обърна се и погледна през рамо Скинтик, докато го подминаваше. И не видя в погледа му обичайната доволна насмешка. Вместо нея в очите му имаше нещо унило, смутено.