Бризингър

Отговорът на крал Орин бе също толкова леден:

— Нима надхвърлям границите на властта си? Е, може би. Права сте: не мога да ви заповядвам. Ако сме равни обаче, аз все още не съм видял доказателства за това в отношението ви към мен. Ерагон отговаря само и единствено пред вас. С Изпитанието на Дългите ножове вие придобихте власт над номадските племена, много от които отдавна са сред моите поданици. И командвате както пожелаете не само Варден, но и войниците на Сурда, които служат на семейството ми от десетилетия със смелост и решителност, надхвърлящи тези на обикновените мъже.

— Вие ме помолихте да ръководя тази война — каза Насуада. — Не съм ви изместила.

— Така е, аз поисках да поемете командването над разпръснатите ни войски. Не ме е срам да призная, че имате повече опит и сте постигнали повече успехи от мен във войната. Рисковете са твърде големи, за да може който и да било от нас да си позволява фалшива гордост. При все това обаче, откакто застанахте начело, изглежда, сте забравили, че аз все още съм крал на Сурда, а ние — от рода Лангфелд — можем да проследим родословието си до самия Танебранд, Дарителя на пръстени, който е наследил лудия стар Паланкар и който пръв сред расата ни е седнал на трона в днешния Уру’баен.

Предвид наследството ни и помощта, която династията Лангфелд ви е оказала в тази война, е обидно да игнорирате правата ми. Държите се така, сякаш вие имате последната дума и мненията на останалите нямат значение; сякаш могат да бъдат тъпкани в преследване на всяка цел, която вече сте решили, че е най-добра за частта от свободното човечество, извадила късмета да ви има за водач. Сключвате по своя инициатива договори и съюзи като този с ургалите и очаквате аз и другите да приемаме решенията ви, все едно говорите от името на всички ни. Уговаряте предварително държавни визити като тази на Бльодгарм-водр и не си правите труда да ме уведомите за пристигането му, нито ме изчаквате, за да посрещнем делегацията му заедно като равни. И когато се осмелявам да попитам защо Ерагон — човекът, чието съществуване е причината изобщо да заложа държавата си на карта, — когато имам дързостта да питам защо този толкова важен човек е избрал да застраши живота на сурданите и на всяко живо същество, което се противопоставя на Галбаторикс, мотаейки се сред враговете ни, как ми отговаряте? Държите се с мен така, все едно съм просто някой ваш прекалено ревностен и любопитен подчинен, чийто детински интерес отвлича вниманието ви от по-неотложни дела. Ха! Няма да търпя това, казвам ви. Ако не можете да си наложите да уважавате ранга ми и да приемете справедливо разпределение на отговорностите, както е редно между съюзници, смятам, че не сте достойна да бъдете начело на съюз като нашия и ще ви се опълча по всички възможни начини.