Известно време гледа втренчено телефона притеснена. Ако Аманда не й се обадеше, значи положението беше сериозно.
Седна пред бюрото си, включи лаптопа и прочете съобщенията от стената си във Фейсбук. Петнайсет ученици от Телюрайд й бяха пратили покани за приятелство включително три от пчеличките на Джулиан. Саша се усмихна. Какво ще кажеш за това, Брет?
Тайлър й беше писал ново съобщение. Отговори му, че му пожелава приятна ваканция, но ходи с едно момче от новото училище. Не му писа, че гаджето й едва контролираше безумната си ревност, понеже беше син на Ада, но се замисли дали да не го спомене.
Сети се за въпросите на Джакс в кафенето, за изражението му, за интереса му към другите, и се запита дали промяната не бе засегнала и него. Щом тя все повече заприличваше на него, не беше ли логично и той да се променя? А после, в колата, имаше нещо различно в прегръдката му, макар да не можеше да си обясни какво. Долавяше у него нещо, което бе отсъствало в началото.
Чу сигнал за получен имейл и отвори пощата си. Подскочи от радост — имаше ново съобщение от майка й.
Милинка Саша,
Тим ми писа, че Мелани ти е разказала неща, които исках сама да ти споделя, когато му дойде времето. Толкова съжалявам, че си ги научила по този начин, и то от човек, който ме мрази и ненавиждаше баща ти. Сигурно ти е тежко и много искам да поговорим за всичко, но в момента не разполагам с мобилен телефон, а и парите ми са доста ограничени, така че, уви, скоро няма да мога да ти се обадя. До тогава помни, че много те обичам и че Михаил много те обичаше. Вярно, че не си ни родна дъщеря, но никой никога не е обичал едно дете толкова силно. Ужасно ми липсваш и непрекъснато се тревожа, но поне знам, че си в по-голяма безопасност, отколкото тук.
Мисля, че открих начин да те доведа в Русия, за да бъдеш с мен, докато заминеш да следваш, но ще ми отнеме известно време. Бъди търпелива и се старай в училище.
Обичам те много.
Мама
Дали наистина бе измислила как да я вземе при себе си в Русия, или просто така казваше, защото й беше гузно, че я е оставила? Всъщност май нямаше значение. Ако майка й намереше решение, щеше да замине за Русия. Ако ли пък не, щеше да остане тук с Тим и Крис и нямаше да е толкова зле. От следващата седмица Мелани и Брет вече нямаше да й създават проблеми.
Замисли се за Джакс — повече нямаше да го види и дори щеше да го забрави; очите й се напълниха със сълзи. Не можа да се сдържи. Всеки път, когато се сетеше, се разплакваше, сякаш някой бе умрял. А най-ужасното бе, че ще го забрави.
Избърса сълзи и насочи мислите си към майка си — дали ще успее да си намери работа, къде ли живее, дали правителството я тормозеше, задето бе избягала. Искаше й се да попита, но знаеше, че няма да й каже истината.
Известно време се взира в писмото, несигурна как да отговори. Най-накрая написа:
Жалко, че не си ми казала още навремето, но май разбирам защо си премълчала. Мъчно ми е, че не съм ти родна дъщеря, но още по-трудно ми е да приема, че дори легално не съм твоя дъщеря. Ще ми отнеме известно време да свикна с тази мисъл, но и това ще стане.
Обичам те,
Саша
Искаше й се да поработи върху есето за колежа, но Джакс бе забравил да й даде архивираните файлове, така че вместо това си дописа домашното, после си взе душ и си легна. Уморена, полузаспала, тя се сгуши в завивките, а Бу се сви в краката й и почти бе заспала, когато се сети, че Аманда не й се беше обадила.
Изправи се в леглото, взе телефона и отново набра номера й. Отговор нямаше. Опита се да си внуши, че причината можеше да е съвсем безобидна, например батерията да й е изтощена или пък да е забравила телефона някъде, или да му е изключила звука, но дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Аманда просто не желаеше да говори с нея.
Легна си пак и се помоли тя да не е станала Гарван, макар чудесно да помнеше какво й бяха казали Джакс и Броуди — че всеки притежава свободна воля и възможността сам да решава, дори и дълбоко да греши.
Събуди се внезапно, когато Бу изръмжа изпод леглото, а щом се обърна настрани, вратата й се отвори и някой запали лампата. На прага стоеше Брет, обут само в чифт тъмносини боксерки, на лицето му беше изписана самодоволна усмивка, а очите му тънеха в сянка.
