Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Лойд-Филипс сви рамене.
— Защо не? Вече размножаваме копия от снимките, на които се виждат лицата на двамата мъже, за да бъдат раздадени на столичната полиция и персонала на всички железопътни гари, летища и пристанища.
Главният инспектор го преведе през централната игрална зала и по-нататък по коридор до задните стаи, в една, от които беше топло и миришеше на електроника. Един техник седеше пред сложно табло, пълно с циферблати, плъзгачи и една компютърна клавиатура. Отгоре имаше две редици монитори, на всеки от които се виждаха различни части от казиното. От това, което Маркс можеше да види, стана ясно, че не беше пренебрегнато нито едно кътче, дори тоалетните.
Лойд-Филипс се наведе над техника, каза му тихо нещо, а човекът кимна и започна да трака по клавишите. Главният инспектор напомняше на Маркс герой от стотиците английски шпионски романи. Леко киселата му физиономия на човек, на когото отдавна е досадило всичко това, издаваше професионалния бюрократ, замижал с едното око, а с другото гледащ към наближаващата пенсия.
— Започваме — каза техникът.
Единият от мониторите потъмня, а после се появи образ. Маркс видя бара в помещението, където ставаха големите залози. После Борн и един друг мъж, в когото разпозна вече покойния Диего Херера, се появиха на екрана и останаха там. Разговаряха, но не бяха с лице към камерата и не можеше да се разбере какво казват.
— Диего Херера е влязъл снощи във „Веспър Клъб“ някъде около девет и трийсет и пет — каза Лойд-Филипс с лека досада в гласа. — С него е бил този човек. — Той посочи Борн. — Адам Стоун.
Записът продължи. На екрана се появи друг мъж — очевидно убиецът. Нещата започнаха да стават интересни, когато той се приближи към Борн и Диего.
Заинтригуван, Маркс се наведе напред. Борн беше застанал пред Херера, като че ли да попречи на приближаването на убиеца. Но докато разговаряха, стана нещо любопитно. Поведението на Борн се промени. Почти изглеждаше, че позна убиеца, но ако се съдеше по първоначалното му изражение, не би могло да бъде вярно. Въпреки това Борн му позволи да се приближи до бара и да застане до Херера. И после Диего се смъкна на стола. Борн сграбчи убиеца за реверите на сакото. След това се случи второто странно нещо. Не се нахвърли да бие убиеца. Маркс с изненада видя, че двамата се изправиха срещу трима бабаити, които се появиха от съседните помещения на казиното.
— А после ето какво става — рече главен инспектор Лойд-Филипс. — Извършителят е използвал някакво високочестотно звуково оръжие, от което всички загубват съзнание.
— Идентифицирахте ли убиеца? — попита Маркс.
— Не още. Не се е появил в нито една от електронните ни мрежи.
— Този клуб е само за членове. Управителят трябва да знае кой е.
Сега вече Лойд-Филипс видимо се вкисна.
— Според архивите на клуба името на заподозрения е Винченцо Манкузо, но макар в Англия да има трима души с такова име, никой не прилича на човека от записа. Въпреки това изпратихме инспектори да разпитат тримата Винченцо Манкузо. Само един от тях живее в околностите на Лондон. Всичките имат алиби, което се проверява.
— А какво казват от екипа, събирал веществени доказателства? — попита Маркс.
Главният инспектор придоби вид на човек, готов да му откъсне главата.
— Не са намерени никакви подозрителни пръстови отпечатъци и няма и следа от оръжието, с което е било извършено убийството. По мое нареждане хората се разпръснаха в радиус от една миля от клуба, за да ровят из боклукчийските кофи, да надничат в канавките и да вършат още неща от този сорт. Дори претърсиха с драга дъното на реката, макар никой да не се е надявал да намери ножа. До този момент всички претърсвания са без резултат.
— А другият човек — Адам Стоун?
— Изчезна безследно.
„Което означава, че разследването е стигнало до задънена улица — помисли си Маркс. — Това е разследване на убийство от първостепенна важност. Нищо чудно, че е изнервен.“
— Човекът, от когото се интересуват началниците ми, е Адам Смит. — Маркс отведе главния инспектор настрани от техника. — Те… а и аз… ще го приемат като лична услуга, ако не разпространите снимката на Стоун.
Лойд-Филипс се усмихна. Гледката не беше никак приятна. Зъбите му бяха пожълтели от никотина като пръстите.