Правдата на Торен
- Автор: Леки Энн
- Серия: Империя Радч #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "БАРД"
- ISBN: 9789546555489
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Правдата на Торен». Краткое содержание книги:
Зачудих се как ли приема Сейварден промените в модата след Гарседд, новото съдържание на тази символика. Хората още носеха наследени бижута, свидетелство за социалните контакти и значимост на своите предци от старите поколения. Това не се беше променило по своята същност, само дето „старите поколения“ вече се свързваха с Гарседд. Някои символи, които бяха незначителни тогава, сега се ценяха високо, други, смятани за безценни, сега бяха изпразнени от съдържание. А цветовете и скъпоценните камъни, наложени от модата през последните стотина години, със сигурност не говореха нищо на Сейварден.
Младша инспектора Цейт имаше три близки приятели, всичките с доход и позиция сходни с нейните, ако се съдеше по подаръците, които си бяха разменили. Две интимни приятели, с които да си размени бижута, но без признак за сериозна връзка. По куртката й нямаше нанизи от бижута, на ръцете й нямаше гривни - макар че ако в задълженията й влизаше лична инспекция на товари и корабни системи, подобни дрънкулки биха я затруднявали, - нямаше и пръстени върху ръкавиците.
И ето го, на другото й рамо, право пред погледа ми - символа, който търсех. Бях го подминала в началото, сбъркала бях платината със сребро, перлата с обикновено стъкло, а символа със знака за подарък от брат или сестра. Подвела се бях от последната мода. Не, това бижу не беше нито евтино, нито достъпно. Но не беше и знак за клиентство, макар платината и перлата да говореха за семейна връзка. Връзка с къща толкова стара, че Сейварден би я разпознала на мига. И сигурно точно така беше станало.
Младша инспектора Цейт се изправи.
- Старшата инспектора вече е на разположение - каза тя. - Съжалявам, че се наложи да изчакате. - Отвори вратата и ни покани да влезем.
В офиса, станала да ни посрещне, двайсет години по-стара и понатежала от последната ни среща, стоеше особата, дала платиненото бижу на младата Цейт - лейтенанта... не, старша инспектора Скааиат Оуер.
18.
Невъзможно беше лейтенанта Скааиат да ме познае. Поклони ми се, без изобщо да подозира, че знам коя е. Странно беше да я видя в тъмносиньо и много по-солидна, отколкото я помнех.
Старша инспектора на станция с голям трафик като тази едва ли ходеше по корабите, които инспектираха подчинените й, ала въпреки това Скааиат носеше малко бижута, точно като асистентата си. Дълъг наниз висулки в зелено и синьо се точеше от едното й рамо до срещуположния хълбок, от едното й ухо висеше обица с червен камък, ала извън това униформената й куртка беше за- кичена със същото оскъдно (макар и видимо по-високо като стойност) количество игли от приятели, любовници и покойни роднини. Простичка златна плочка висеше от маншета на десния й ръкав точно където започваше ръкавицата. Мястото подсказваше, че Скааиат държи на този символ, иска да е постоянно пред очите й, нейните, както и на всички останали. Плочката изглеждаше евтина, машинна изработка. Изобщо не й подхождаше.
Тя се поклони.
- Граждана Сейварден. Почитаема Брек. Седнете, моля. Да ви предложа чай? - Все така естествено изискана дори след двайсет години.
- Асистентата ви вече ни предложи чай, благодаря, старша инспектора - казах аз.
Старша инспектора Скааиат се вгледа в мен за миг, после премести поглед върху Сейварден. Изглеждаше леко изненадана. Обърнала се бе първо към Сейварден, явно сметнала я за по-важната персона. Седнах. Сейварден се поколеба за миг, после седна на стола до мен, все така скрила голите си ръце под лактите.
- Исках да ви посрещна лично, граждана - каза старша инспектора Скааиат, след като седна на своя стол. - Да си началник носи някои привилегии. Така де, не всеки ден се срещаш с човек на хиляда години.
Сейварден се усмихна едвам-едвам, напрегнато, после каза:
- Така е.
- Сметнах, че ще е нередно службата за сигурност да ви задържи на доковете. Макар че... - Старшата инспектора махна успокоително с ръка и иглата на маншета й улови за миг светлината. - Намирате се в интересно законово положение, граждана.
Сейварден се поотпусна и спря да стиска зъби. Всичко това би останало незабелязано - освен за онези, които я познават отблизо. Акцентът и почтителният тон на Скааиат бяха свършили своето.
- Знам - отвърна тя. - Смятам да обжалвам.
- Което на свой ред повдига въпроси. - Гласът й звучеше вдървено, официално. Въпрос, който не беше въпрос. Но отговор така и не дойде. - Мога лично да ви заведа в офисите на палатата, за да нямате вземане-даване със службата за сигурност. - Естествено, че можеше. Несъмнено беше уредила вече въпроса със старшата агента на сигурността.