Зимният фестивал
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-19-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Зимният фестивал». Краткое содержание книги:
Двойна екзекуция. Двама крадци са решили другояче.
Новата империя възнамерява да отпразнува победата си над националистите с ден, който никога няма да бъде забравен. По време на честванията на Зимния фестивал императрицата ще сключи брак, а двама предатели (Дигън Гаунт и Вещицата от Меленгар) ще бъдат екзекутирани публично. След като императрицата претърпи фатален инцидент, империалистите най-сетне ще имат пълен контрол. Има само един проблем — Ройс и Ейдриън най-сетне са открили изгубения наследник и времето за дела е настъпило.
— Ами ако тя не поиска да сключи брак с теб?
— Ха! Че защо да не иска? Аз съм Наследникът на Новрон. По-добър жених няма да намери.
Модина забеляза как Гаунт се взира в нея още по-напрегнато. Езикът му пробяга по горната му устна.
— Ти си хубавка, знаеш ли? — погледът му отскочи към празния коридор. — Защо не хлопнеш вратата и не скочиш ей тука? — потупа завивките.
— Нали беше изнемощял.
— Казах че съм слаб, а не изнемощял. Пък и не съм чак толкова отслабнал. Ако няма да ми донесеш нещо за хапване, най-малкото поне можеш да ми сгрееш леглото.
— Не мисля, че това е най-малкото. Бих могла да направя и още по-малко.
Той се смръщи.
— Знаеш ли, щом оздравея, ще стана император. Добре ще е да си по-любезна с мен. Бихме могли да продължим и след сватбата. Очаквам да имам няколко придворни дами, ако разбираш какво имам предвид. Ще се грижа добре за тях. Това е шансът ти да се вредиш първа.
— И какво точно означава това?
— Е, знаеш. Грижа се за теб. Давам ти стая в двореца. Предоставям ти хубави дрешки. Такива неща.
— Вече си имам всичко това.
— Да, но може и да го изгубиш, като взема властта. Така ще си сигурна, че бъдещето ти е осигурено. Е, какво ще кажеш?
— Удивително, но ще откажа.
— Както искаш — Гаунт махна с ръка. — Ама ако видиш някоя камериерка, кажи ѝ да си довлече задника и да вдигне гърнето, става ли?
На стълбището Модина срещна един от портовите стражници, който се изкачваше.
— Ваше Високопреосвещенство — той се поклони и зачака.
— Да? — попита тя.
— На входа има човек, настояващ за аудиенция.
— Какво? Сега?
— Да, Ваше Високопреосвещенство. Казах му, че това не е възможно.
— Става късно. Кажи му да потърси придворния чиновник на сутринта.
— Вече го сторих, но той твърди, че със семейството си трябвало да заминат призори. Били дошли за Зимния фестивал, искал да направи един последен опит да ви види преди да заминат. Каза, че сте го познавали.
— Представи ли се?
— Да, Ръсел Ботуик от Далгрен.
Модина се оживи.
— Къде е той сега?
— Оставих го да чака на портата.
В Далгрен Ботуикови бяха за нея като второ семейство. Бяха се грижили за нея след смъртта на майка ѝ. Модина се развълнува от предстоящата среща със старите си приятели. Полетя надолу по стълбите, принудила стражниците трескаво да отворят вратите. Бързо закрачи през градината, съжалявайки, че не си е донесла плащ. Нощта бе мрачна. Докато вървеше към портата съжали и за липсата на фенер. Да види Ръсел и Лина щеше да е твърде хубаво, за да е истина. Щеше да им даде най-хубавите стаи в двореца и цяла нощ щяха да си припомнят старите времена… по-добрите времена.
Докато минаваше покрай конюшнята, някакъв глас я повика.
— Тракия?
Тя се извъртя и с изненада видя Ройс.
— Какво правиш тук? Ела с мен до портата. Ботуикови са там.
— Искам да знаеш, че много съжалявам.
— За кое?
В очите му имаше тъжно изражение, когато някаква ръка запуши устата ѝ. За момент тя се замята, но всичко свърши бързо. Само чу да прошепва:
— Съжалявам.
Дворцовата камбана заби преди зазоряване. Ейдриън и останалите обитатели на третия етаж пристъпиха в коридора. Ариста носеше сияещата роба на Есрахаддон, а Дигън Гаунт се прозяваше, увивайки одеяло около раменете си.
Амилия и Бректън водеха отряд войници.
— Някой от вас да е виждал императрицата?
— Не и от снощи — рече Амилия.
— Какво става? — раздразнено изръмжа Гаунт. Ейдриън го виждаше за пръв път след тъмницата.
— Императрицата е изчезнала — обяви Бректън. Направи знак на войниците, които започнаха да претърсват стаите.
— И за какво е цялата тази врява? Проверете спалнята на най-красивия ѝ слуга — каза Гаунт. — Вероятно просто е заспала след това.
— Епископ Салдур също липсва — каза Бректън. — Пазачът в кулата и двамата при портата са мъртви.
Войниците приключиха с претърсването на стаите и се върнаха в коридора.
— Как би могъл да се измъкне Салдур? — попита Ариста. — И защо му е да взема Модина?
Ейдриън я погледна косо, сетне заби поглед в пода.
— Не е бил Салдур.
— Но кой би могъл… — поде Ариста.
Ейдриън я прекъсна:
— Ройс я е отвел. Отвел е и двама им. „Бяла пешка взема кралица и офицер.“ Това е дамски гамбит и Ройс го е приел.
Глава 21
Лангдънският мост