Силата ТЕ
- Автор: Олден Марк
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Силата ТЕ». Краткое содержание книги:
Шестдесет и една жени са мъртви в американска фабрика за електроника, а властите прикриват всичко…
Ди Палма и странният му син Тод бавно разкриват неудобните връзки между американския бизнес и тайванските триади. Връзки, които някои важни хора искат да останат неразкрити. Връзки, които водят до Черния генерал. Черният генерал си има лични и делови причини да унищожи двамата Ди Палма, особено Тод…
Погледна към прозореца. Зората се прокрадваше иззад тъмните хангари. Камионите за провизии и гориво се отдалечаваха от самолета. Количката за багажа бавно се изтърколи под крилото и изчезна. Ди Палма се връщаше в Ню Йорк. Чувстваше се добре. Обърна се към Тод.
Момчето го нямаше. Бенджи и Джоан също бяха изчезнали.
Той се обърна и погледна по пътеката към туристическата класа. Точно тогава видя експлозията.
Джоан се заключи в задната тоалетна на 707 и се облегна на вратата. Притискаше самолетната торбичка до гърдите си. Секунди по-късно погледна в торбичката и видя бомбата. Пластичен експлозив, жици и часовник, нагласен така, че да избухне след час, когато самолетът ще лети над океана. Никой нямаше да оживее. Чантичката беше там, където каза Тод, в багажа над главите на пътниците до аварийния изход.
Тя затвори очи и прочисти съзнанието си, както й бе наредил Тод. Злодеянията от всички предишни животи скоро щяха да изчезнат. Да жертваш живота си за другите означаваше незабавно да се съединиш с боговете. Ако следваше инструкциите, щеше да се освободи от вечното колело на раждането и смъртта. Никога нямаше да се роди отново. Кармата й щеше да бъде освободена. Джоан щеше да е свободна завинаги.
Тя отвори очи, преклони глава пред боговете и бръкна в чантичката. Пръстите й напипаха часовника.
Ди Палма разкопча колана си и хукна към задната част на самолета, към дима, огъня и крещящите пътници. Когато стигна до мястото на експлозията, той се захвана да помага на стюардесите да евакуират пътниците от самолета.
Евакуацията завърши за минути. Върнаха оцелелите в терминала. Осем трябваше да постъпят в болница. Трима, сред тях и Джоан, бяха убити.
Тод и Бенджи бяха изчезнали.
19.
Манила
Любимата тенисракета на Рафаел Амандо беше стара и дървена, с опъната корда — ракета, която още преди години бе излязла от мода. Етикетът й отдавна се беше изтрил, а кордата, която ставаше много крехка, когато се намокри, постоянно трябваше да се сменя. Амандо, слаб професионалист към петдесетте, със закачливо и благо лице, бе използвал тази ракета за пръв път, когато игра на полуфиналите в Уимбълдън преди тридесет и пет години.
Притежаваше три магазина в Манила, специализирани за продажба на тенис оборудване, но не искаше да приеме теорията, че колкото по-лека е ракетата, толкова по-добре. Клиентите му предпочитаха стоманени, графитни или керамични ракети, защото бяха здрави и леки. Той обслужваше клиентите, но нямаше намерение да споделя вкусовете им. Любовта му към традиционния тенис не отслабваше.
Беше 6:15 сутринта, когато седна на закуска с папая, кокосово мляко, пържени яйца, желе от гуава върху препечена филийка и чисто кафе. Беше облечен с бял екип за тенис, носеше тъмни очила. Гъстата му посивяла коса бе разделена на път по средата. Както винаги закуси сам в трапезарията на дома си, който приличаше на ранчо. Гледаше към глинения си тенискорт през плъзгащата се стъклена врата.
Жена му и майка му още спяха. Дъщеря му учеше в Харвард, а синът му — в медицинското училище към Филипинския университет. Два кралски шпаньола се излежаваха до стола му. Рафаел Амандо вече не беше уплашеното десетгодишно момченце, което осигуряваше проститутки на американските войници в следвоенна Манила.
След закуска глътна капсула с мултивитамини, две таблетки витамин С и лъжица масло от пшенични зародиши. Прислужницата раздигна след закуската, после се върна със сак и го остави на масата до револвера на Амандо — „Смит & Уесън 357“.
Докато тя стоеше тихо отстрани, той погледна в сака, за да се увери, че всичко си е на мястото. Превръзки за китките, за главата, кърпа, две ябълки, буркан солени ядки, две кутии с топки за тенис. Имаше и ампула със солни таблетки и малък буркан с таблетки калаен хлорид. Амандо се потеше много и научи колко е важно да замества ключовите, разтворими във вода, елементи в тялото си.
Затвори сака и го подаде на прислужницата. Кимна й, знак, че трябва да го даде на Фелипе, неговия шофьор и телохранител. Той щеше да отиде до гаража и след минути мерцедесът щеше да се появи пред къщата. Животът на Амандо бе добре подреден.
Стана от масата, взе бялото сатенено сако от стола и го метна върху раменете си. После, след като провери предпазителя, мушна магнума в колана си.