Академия за вампири

— Ще започнат да го разказват на всички в понеделник — продължи той. — Обещаха ми. Към обяд вече всеки ще знае.

— А защо не още сега? — нацупих се аз. — Преспали са с момиче. Нея ще я заболи повече, ако се разчуе.

— Да. Вярно. Те не искаха да се занимават с това тази вечер. Ако искаш, можеш да започнеш да го разказваш на останалите. Дори и плакат можем да опънем.

След като Мия толкова пъти ме бе наричала мръсница и курва? Идеята не беше за отхвърляне.

— Можеш ли да намериш отнякъде флумастери и хартия?

Думите ми обаче заглъхнаха, като се загледах в другия край на гимнастическия салон, където Лиса беше обкръжена от почитателите си. Ейрън бе обвил ръка около кръста й. Беше облякла плътно прилепваща, лъскава, розова рокля с нюанс, какъвто аз никога не бих могла да си позволя. Русата й коса бе вдигната на кок, прикрепен с кристални игли за коса. Почти като корона. Принцеса Василиса.

Същите чувства, както и по-рано, се предадоха от нея на мен — гняв и възбуда. Тази вечер явно не ми е било писано да се отдам, както аз си знам, изцяло на забавленията.

Откъм другия край на салона, скрит в тъмнината, я гледаше Кристиан. Почти неразличим в сенките.

— Престани — скара ми се Мейсън, като видя как я гледам. — Поне тази вечер не се тревожи за нея.

— Трудно ми е да се въздържа.

— Ама това те прави да изглеждаш депресирана. А в тази рокля си прекалено секси, за да изглеждаш депресирана. Хайде, ето го Еди.

Той ме повлече натам, но не преди да хвърля през рамо един последен поглед към Лиса. За миг погледите ни се срещнаха. През връзката ни проблесна искра на съжаление.

Но скоро успях да си я избия от главата — фигуративно казано — и съумях да надяна весела маска на лицето си, когато се присъединихме към група първокурсници. Спечелихме всеобщото внимание, като им разказахме за скандала с Мия. Грозно или не, но ме сгря мисълта, че съм изчистила името си и съм си отмъстила. Мейсън ме караше да се чувствам удивително добре. Хлапаците от нашата група незабавно се пръснаха във всички посоки и се смесиха с останалите. Виждаше се как горещата новина се разпространява с адска скорост. Дотук беше с изчакването до понеделник.

Както и да е. Хич не ми пука. Дори си прекарвах много добре. Отново се въплътих в старата си роля, щастлива да се уверя, че още не съм изгубила способността си да сипя остроумни и флиртаджийски забележки. Но с напредването на вечерта и наближаването на уговорения час за началото на купона при Еди през връзката ни с Лиса все по-интензивно усещах тревогата, натрупваща се в душата й. Намръщих се, престанах с бърборенето и се озърнах, претърсвайки с поглед салона, за да я открия.

Ето я. Все още беше в средата на групата свои поклонници като слънце сред своята малка слънчева система. Ейрън се беше привел много близо до ухото й, явно шепнейки й нещо интимно. На лицето й разцъфна усмивка, която аз веднага разпознах като фалшива, докато вътре в нея всичко кипеше от раздразнение, примесено с несекваща тревога.