Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Отговори му втори врясък — от другата страна на хижата.
Константин и Кишка скочиха на крака.
Не ги бяха усетили.
Монк не беше чул приближаването на котките. Дори Пьотър беше останал в неведение. Сигурно от високата температура или просто от умора. Монк се беше надявал, че момчето ще ги усети навреме.
Хижата нямаше да ги предпази. При кратката си среща с тигрите край реката Монк беше преценил, че те тежат поне по триста килограма, от които огромната част се падаше на жили и мускули. Можеха да си пробият път през вратата или покрива за секунди. Засега обаче котките само обикаляха, ръмжаха и преценяваха ситуацията.
Константин изказа и друго неприятно предположение. Дори тигрите да не нападнеха хижата, след тях със сигурност щяха да дойдат и двукраки ловци. С други думи, не можеха да останат тук.
Притиснати до стената, те се хванаха на работа.
Монк извади от колана си ловджийския нож, който бяха намерили в хижата, и стисна между зъбите си костената му дръжка. После отиде при каменното огнище и извади пламтяща главня от огъня. С помощта на ножа по-рано вечерта беше отрязал еднометров клон от чворестия бор пред хижата. Смолата беше силно възпламенима и превръщаше клона в идеална факла.
Обиколи стаята, като вдигаше факлата към тръстиковия покрив. Отдавна неподменян, той беше сух като прахан. За всеки случай Монк беше излял керосина от лампата върху няколко парцала и ги беше натикал под подпорните тавански греди.
Огънят се разпространи бързо.
Котките отвън преминаха в по-високи октави.
В това време Константин вдигна две дъски от чамовото дюшеме. Монк вече беше извадил старите пирони с ножа, разхлабвайки дъските. Заради късите подпори под хижата имаше открито във всички посоки пространство, достатъчно за да пропълзиш. Е, достатъчно за децата и Марта поне. Монк се надяваше, че ще е твърде ниско за тигрите.
Кишка махна резето на прозоречния капак срещу вратата и го отвори.
В същото време Монк изрита масата, която запречваше вратата.
Махна на децата да слизат през дупката — димът вече се стелеше по тавана и жегата ставаше неприятна.
Марта помогна на Пьотър да се мушне под дъските. Кишка беше следващата. Преди да ги последва, Константин кимна на Монк — в рамките на няколко минути момчето отново беше отстъпило място на мрачния и решителен младеж — и му каза сериозно:
— Внимавай.
С кама между зъбите, Монк му кимна на свои ред.
Константин се мушна през отвора и изчезна.
Задачата на Монк беше да отвлече вниманието на котките. Пламналият покрив и димът би трябвало да ги объркат донякъде. За останалото щеше да се погрижи той. С факлата в ръка Монк преброи до десет… после изрита с всички сили издутата врата. Дъските изскърцаха и вратата се отвори широко.
На няма и три метра разстояние клечеше тигър. Стреснатото животно се сви и изсъска заплашително. Едната му лапа раздра въздуха по посока на Монк.
Котешкият еквивалент на „майната ти“.
Монк зяпна за миг, удивен от размера на животното. Четири метра дълго, че и отгоре. Пламъците от покрива се отразяваха в очите му. Обточената в черно муцуна се отвори, розов език се гънеше зад редица дълги зъби.
Монк замахна с факлата и описа пламтяща дъга. Сърцето му препускаше в праисторически ритъм, спомен от времето, когато предците му са се криели в тъмни пещери.
Точно по план, трясъкът на вратата беше привлякъл вниманието и на втората котка. Тя се появи като стрела иззад ъгъла вляво, ниско над земята, размазано петно от раирана козина и тежки лапи. Монк бутна факлата си в муцуната на връхлитащия го тигър.
Замириса на опърлена козина, котката изврещя и се метна встрани.
Монк зърна отхапаното ухо — значи този беше Захар.
Аркадий нададе вой и се хвърли да защити брат си.
Монк разбра, че котката ще стигне до него независимо от факлата.
Затова се засили и я метна като копие. Факлата разцепи въздуха и удари тигъра право в зейналата паст. Котката се изстреля нагоре, като плюеше и се гърчеше във въздуха.
Монк извади ножа от устата си, завъртя се на пета и се хвърли обратно в хижата. Докато се обръщаше с периферното си зрение видя как Захар се засилва право към него.