Огнена

Файър сбърчи замислено чело.

— Както дойдох. Ще ме качат в количка, ще ме свалят с платформата и ще се изкача по стълбата до моя прозорец.

После, до края на нощта, я чакаше същата работа както досега — да следи Мургда, да следи всички и да съобщава на Уелкли, на стражите и на всекиго къде се намират враговете им, кого да спрат и кого да убият, та Бриган да стигне безпрепятствено до Наводнената крепост, а пратениците му да поемат на север. Никой не биваше да научава достатъчно, за да се опита да ги последва или да запали огньовете.

— Плачеш — констатира Клара. — Носът ще те заболи още повече.

— Не са истински сълзи. Просто съм изморена — обясни Файър.

— Горкичката — поклати глава Клара. — По-късно ще дойда при теб да ти помагам. А ти тръгвай, Бриган! Чист ли е коридорът?

— Дай ми само една минута. Една минута насаме с лейди Файър — помоли я Бриган.

Клара повдигна вежди и излезе безмълвно от стаята.

Бриган затвори вратата след нея и се обърна към Файър.

— Милейди… Искам да те помоля нещо… Ако загина в тази война…

Сълзите на Файър вече бяха истински и не можеше да ги спре, защото нямаше време. Всичко се развиваше прекалено бързо. Тя стана, пристъпи към него и го прегърна. Притисна се към него и изви глава настрани, защото веднага разбра колко трудно е да покажеш любовта си към някого, когато носът ти е счупен.

Той я прегърна силно. Гърдите му се повдигаха забързано. Положи длан върху копринените й коси и я залюля леко, докато ужасът й се превърна в поносимо отчаяние.