Край на дежурството

— Двеста долара за няколко въпроса? Да, става. Но ако си дошъл за свирка, потърси си друга мацка, дядка. Обратна съм.

— Само въпроси — отвърна Зет Бой. Подаде ѝ играта и я помоли да гледа анимацията на „Вирче с рибки“. — Обаче не повече от трийсет секунди, щото иначе става нещо… ъъъ… шантаво.

— Шантаво, а? — Усмихна му се снизходително и се загледа в плуващите рибки. Трийсет секунди станаха четирийсет. Беше безопасно според указанията, които му бе дал Брейди, преди да го изпрати на тази мисия (винаги ги наричаше мисии — беше открил, че Брукс свързва думата с героизъм). Но след четирийсет и пет секунди изтръгна играта от ръцете ѝ.

Фреди го погледна и примигна:

— Леле. Размътва ти мозъка, а?

— Да. Тъй прави.

— Четох в едно списание, че играта „Стар Смаш“ действа така, но трябва да я играеш примерно половин час. Това устройство работи много по-бързо. Хората знаят ли за него?

Зет Бой се престори, че не е чул въпроса, и каза:

— Шефът ми се интересува как да се направи тъй, че хората да зяпат рибите, без да играят.

За първи път Фреди заговаря с престорен руски акцент:

— Кой тваи безстрашний лидьер, Зет Бой? Будь добрий челавек и скажи меня, да?

— А? — сбърчи чело старецът.

— Кой е шефът ти, хубавецо? — въздъхна Фреди.

— Доктор Зет. — Брейди беше предвидил въпроса — познаваше Фреди отдавна — и беше дал съответното указание. Имаше планове за Феликс Бабино, но все още неясни. Все още налучкваше пътя. Следваше интуицията си.

— Доктор Зет и приятелчето му Зет Бой — ухили се Фреди и запали цигара. — По пътя към световно господство. Мале, мале. Това означава ли, че аз съм Зет Гърл?

Ал нямаше указание как да отговори на подобен въпрос, затова не продума.

— Няма значение, схванах — продължи Фреди и издиша дима. — Шефът ти иска да заложи капан. Може да го направи, като превърне анимацията в игра. Само че да е простичка. Не бива да се омотава в сложно програмиране. — Взе вече изключения „Заппит“ и добави: — Тази джаджа е доста тъпичка.

— Каква игра?

— Не питай мен, братче. Това си е творческа работа. Никога не ми е била силната страна. Кажи на шефа си да го измисли. Така или иначе, щом вгради акъл на това чудо и получава стабилен Wi Fi сигнал, трябва да инсталира руткит — зловреден код, който се разпространява като вирус чрез мрежи за обмен на данни. Да ти напиша ли какво да се направи?

— Не. — Брейди е отделил място в бързо намаляващата памет на Ал, където да се съхрани тази информация. А и всъщност Фреди ще свърши всичко.

— След инсталирането на руткита изходният код може да се свали от друг компютър. — Отново започна с руския акцент: — От тайная база Ноль под Полярная шляпа.

— Това да му го казвам ли?

— Не. Просто му кажи „Руткит плюс изходен код“. Схвана ли?

— Да.

— Нещо друго?

— Брейди Хартсфийлд иска пак да го посетиш.