Гробна тишина
- Автор: Индридасон Алнардур
- Серия: Инспектор Ерлендур #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-660-6
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробна тишина». Краткое содержание книги:
— Имаше злочест живот.
— Тоест?
— Стана като баща си.
— Искаш да кажеш…?
Елинборг въпросително погледна Микелина.
— Склонен към насилие. Биеше съпругите си. Биеше децата си. Пиеше.
— А връзката му с твоя пастрок? Беше ли…?
— Не знаем — каза Микелина. — Не мисля. Надявам се да не е. Опитвам се да не мисля за това.
— Какво е имал предвид пастрокът ти с това, дето го е казал от гроба? „Направи го“[81]? Да не би да ѝ се е молел да му помогне? Да не е молел за милост?
— Много сме си приказвали за това с мама. Тя имаше определено обяснение за тия думи, което беше напълно достатъчно за нея, за мен също.
— Какво беше то?
— Той е знаел какъв е бил.
— Не те разбирам — каза Ерлендур.
— Той е знаел какъв е бил и мисля, че дълбоко в себе си е знаел и причината за това, защо е станал такъв, макар и никога да не го каза гласно. Знаехме, че е имал много тежко детство. Някога е бил малко момче и трябва да е имал някаква връзка с това малко момче, с нещо от неговата душа. Дори когато изпаднеше в най-люта ярост и злобата му не щадеше никого, това малко момченце у него му е крещяло да престане.
— Майка ти е била изключително смела жена — каза Елинборг.
— Може ли да поговоря с него? — попита Ерлендур след дългото мълчание, което настъпи в стаята.
— Със Симон ли имаш предвид? — попита Микелина.
— Може ли? Да отида при него? Сам?
— Той никога не е говорил за тези събития. Никога през цялото това време. Мама мислеше, че най-добре би било, ако се държим така, сякаш нищо не се е случвало. След като тя почина, аз се опитах да накарам Симон да проговори, но веднага разбрах, че е безнадеждно. Все едно че имаше спомени единствено от времето след случката. Все едно че всичко останало се беше изтрило. Макар че, ако го притисна, казва някое и друго изречение. Иначе е напълно затворен. Той принадлежи на един съвсем друг свят, блажен и спокоен, който си е изградил сам.
— Имаш ли нещо против? — попита Ерлендур.
— Не, можеш да говориш с него, ако питаш мен — отвърна Микелина.
Ерлендур стана, излезе в преддверието и от там в коридора между стаите. Повечето врати стояха отворени. Видя Симон да седи на края на леглото си и да гледа през прозореца. Ерлендур почука на вратата и почака Симон да му разреши да влезе.
Симон го погледна, кимна за поздрав и продължи да се взира навън през прозореца.
До бюрото в стаята имаше стол, но Ерлендур седна на леглото до Симон. Върху писалището имаше няколко фотографии. Ерлендур разпозна Микелина и си помисли, че възрастната жена на една от снимките трябва да беше майка им. Протегна се и я взе. Жената седеше на стол до кухненска маса, облечена в онова, което Ерлендур си спомняше, че едно време наричаха „халатите на „Хагкойп“[82], тънки халати от изкуствена материя, с картинки. Жената леко се усмихваше пред фотоапарата. Симон седеше до нея и се заливаше от смях. Ерлендур си помисли, че може би снимката бе заснета в кухнята на Микелина.
— Това майка ти ли е? — попита той Симон.
Симон погледна снимката.
— Да, това е мама. Тя е мъртва.
— Знам.
Симон отново се загледа през прозореца и Ерлендур върна фотографията на мястото ѝ. Седяха така мълчаливо доста време.
— Какво гледаш? — попита Ерлендур.
— Мама ми каза, че всичко ще е наред — отвърна Симон, без да отвърне очи от прозореца.
— Всичко е наред — каза Ерлендур.
— Няма ли да ме отведеш?
— Не, никъде няма да те водя. Искаше ми се само да се срещна с теб.
— Може да станем приятели.
— Със сигурност — каза Ерлендур.
Седяха мълчаливо, сега и двамата гледаха през прозореца.
— Ти имаше ли добър баща? — внезапно попита Симон.
— Да — отговори Ерлендур. — Баща ми беше добър човек.
Замълчаха.
— Искаш ли да ми разкажеш за него? — каза Симон след малко.
— Да, някой път ще ти разкажа — каза Ерлендур. — Той…
Ерлендур млъкна.
— Какво?
— Той загуби сина си.
Двамата гледаха през прозореца.
— Само едно ми се иска да узная — каза Ерлендур.
— Какво? — попита Симон.
— Как се казваше тя?
— Кой?
— Майка ти.
— Защо искаш да знаеш това?
— Микелина ми разказа за нея, но не ми каза как се е казвала.
— Казваше се Маргрет.
— Маргрет.
В този момент Микелина се появи на вратата на стаята и щом Симон я зърна, изправи се на крака и тръгна към нея.
— Донесе ли ми касис? — попита той. — Носиш ли касис?
— Ще ти донеса касис през есента — отвърна Микелина. — Наесен. Тогава ще ти донеса касис.
81
На исландски изразът „направи го“ може да означава и „моля те“. — Б. пр.
82
Верига хипермаркети, основана от Паулми Йонсон през 1959 година. Интересно е, че на Коледа през 2008 г. собствениците на „Хагкойп“ предлагат на клиентите си заем за половин година срещу 3 % лихва, твърдейки, че искали да помогнат на онези, на които поради кризата не им достигали средства. Въпреки предупрежденията на омбудсмана на Исландия около 700 души са се възползвали от този заем.