Началото (Първа част)
- Автор: Рубинстайн Джилиан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Началото (Първа част)». Краткое содержание книги:
Шигеру видя една млада жена с невероятна красота, което го изненада, защото никой не му бе казал, че е красива. Косите й — дълги и гъсти, ограждаха бледото й лице с малка уста и очи с форма на листец. Носеше роба в жълто — същия цвят като капещите листа на гинко — извезана със златисти фазани. Не показа с нищо, че го е видяла, а отиде до брега на потока, където сред лехите на перуниките бе построено стъпаловидно мостче, и отправи взор встрани от него към долината, все едно пиеше от съвършенството на гледката.
Въпреки красотата й… или може би и заради нея… си я бе представял като властелин. Сега я видя като жена, при това много млада… хрумна му да си тръгне, без да разговаря с нея, но тя бе застанала точно на пътя му. Помисли си: Ако ме заговори, ще спра. Ако не каже нищо, просто ще я подмина.
Той пое надолу по пътеката и прехвърли потока. Тя се обърна при звука от стъпките му върху дребните камъчета и очите им се срещнаха.
— Владетелю Отори? — попита тя.
През следващите години щеше да я гледа как расте и се превръща в жена, овладяна и сдържана. В онзи момент видя момичето, което тя все още беше, малко по-голяма от него, въпреки привидното й самообладание, неуверена, още непораснала, макар вече съпруга и майка.
Той се поклони в отговор, но не каза нищо и тя продължи малко припряно:
— Аз съм Маруяма Наоми. Винаги съм искала да видя тази градина. Искрено се възхищавам на произведенията на Сешу. Той често е посещавал моя роден град. Почти го смятаме за един от нас.
— Сешу трябва да принадлежи на целия свят — отвърна Шигеру. — Дори Отори не могат да твърдят, че го притежават. Но точно сега си мислех как тази градина в миниатюра изобразява цялата Средна провинция.
— Сигурно я познавате добре?
— Прекарах цяла година тук. Сега съм довел и брат ми за същото.
— Видях го малко по-рано. Прилича на вас — тя се усмихна. — И после ще се върнете в Хаги?
— Да, ще прекарам зимата там.
След тази кратка размяна на реплики и двамата млъкнаха. Шумът от водопада сякаш се бе усилил. Ято врабци се надигнаха от земята и запърхаха с криле в клоните на едно кленово дърво, разпръсвайки наоколо тъмночервени листа.
Няма смисъл да казвам нищо, помисли си Шигеру. Тя е просто едно момиче, не може да ми бъде от помощ.
— Владетелят Отори обича лов с ястреби, предполагам — рече тя внезапно.
— Когато имам време… представлява добро занимание.
— А равнината на Киби допадна ли ви?
— Излетът ми хареса, но се надявах на по-добър улов.
— Понякога уловът надхвърля онова, за което си се спазарил — рече тя с прикрита усмивка. — Както вероятно е било в Чигава!
— Всички ли знаят тази история? — попита Шигеру.
— Вероятно твърде много хора, за да е за ваше добро — рече тя настоятелно, като го гледаше право в очите. — Вие сте в голяма опасност — и тя махна към градината. — Средната провинция е открита към Изток.
— Но защитена откъм запад?
— Нека се поразходим малко — рече тя, без да отговаря направо. — Мисля, че по-нататък има беседка. Моята прислужница ще се погрижи да не ни безпокои никой.
— Може би знаете — продължи тя, след като седнаха в беседката, — че моят брак свързва Маруяма с Тохан. Всички очакват това да постави нашето владение в подчинение на Ийда. Но аз не желая да бъдем управлявани от Тохан. Страхувам се най-вече, че древната ни традиция ще бъде премахната. Имам тригодишна дъщеря. Твърдо съм решила тя да наследи владението от мен. Въпреки моя брак и сключения съюз, ще се противопоставям винаги на всеки опит тя да бъде променена. Съпругът ми нееднократно ми е заявявал каква неохота и неприязън предизвиква тази традиция у фамилията Ийда. Те ненавиждат всичко, което подозират, че поставя под въпрос или оспорва тяхното право на абсолютна власт. Била съм в Инуяма; виждала съм как се отнасят към своите жени, как ги принизяват, през годините, в които воинската класа се издигна и дойде на власт, до равнището на вещи, за да бъдат използвани в брачни съюзи или да раждат деца на съпрузите си, но никога няма да им бъде позволено равенство, или някаква действителна власт. Само Маруяма е различна.
Тя отмести поглед и го зарея над долината, а после отново се взря в лицето му:
— Владетелят Отори ще ми помогне ли да защитя своето владение и своя народ?