Полет 6

— Не, аз ще свалям самите красиви конгресменки, за които работят те — беше отвърнал той и сега шегата му звучеше странно след обаждането на сенатор Дъглас и собствения му отговор.

За негово изумление пред вратата имаше свободно място. Дейвид паркира, изтича по стълбите и извади ключовете си. Клетъчният му телефон иззвъня. Той отвори вратата към разкошната дневна с орехова ламперия и включи апарата.

— Ало?

— Е, забрави за вечерята в „Уилърд“, приятелю. Това, за което си говорихме преди няколко часа, се случва в момента. Вдигнали са всички по тревога.

Този път той веднага разпозна гласа на Блейлок.

— За троянския кон ли говориш, Джон?

— Добре заобикаляш секретните теми, въпреки че знаеш, че не е позволено. Слушай, нещо се е случило и в Лангли и Пентагона всички са полудели. Можеш ли да се върнеш в службата? Мисля, че ще бъде много полезно за обучението ти.

— Сега е следобедният пик, Джон. Ще ми отнеме поне час дори да карам като луд — и по-дълго, ако реша да спазя някоя точка от правилника за движение.

— Знаех си, че ще го кажеш — отвърна Джон, — това беше план „Б“.

— Искам ли да знам за план „А“?

— Страх ли те е от хеликоптери?

— Разбира се, че не. Аз съм пилот все пак.

— Да, но си карал самолет, а не вертолет. Вие по правило сте подозрителни към хеликоптерите и земните пчели, при това със сериозни основания. Според план „А“ незабавно трябва да отидеш на летище „Рейгън Нашънъл“, където един граждански хеликоптер, модел „Бел Джет рейнджър“, оборудван с професионален пилот, ще пренесе офицерското ти тяло тук.

— Разбрано. Тръгвам натам.

— Върррха, както казват децата в днешно време, след като мозъчетата им са били стрити на прах от вражески сили като „Светът на Уейн“ и MTV.

Дейвид откри, че е затворил очи и клати глава.

— Джон, за какво говориш, по дяволите?

— За упадъка на американската култура и език и тривиалността на телевизионния изказ, но това може да почака. Ще се опитаме да не започнем Третата световна война без теб.