Джем султан – Степното цвете
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-619-179-056-2
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Джем султан – Степното цвете». Краткое содержание книги:
– Да, но те… те Търпението на Чичек хатун бе на път да се изчерпа.
– Какво за тях, момичето ми?
– Моят султан може би Лицето на Нада почервеня.
– Какво? Ще влязат в спалнята на сина ми?
Спокойният тон на Чичек изнервяше Нада.
– Ако синът ми хареса някоя, естествено, че тя ще влезе в спалнята му. Харемът е за това. А и ти вече си в напреднала бременност. После ще си лехуса. Един мъж не може да издържи толкова време без жена.
– Ами аз
– Ти ще си най-важната жена в харема. – Чичек хатун се изправи. – Любимка на султана. Майка на първия му син. Да видим какво ще е второто дете.
Лицето на Нада посърна, сякаш всеки миг щеше да заплаче.
– Значи и аз съм наложница?
– Иска ми се да се поразходя малко – обърна се Чичек към Гюлизар.
Придворната дама скочи веднага на крака. Тръгна след господарката си. Двете оставиха Нада да седи в беседката и поеха на разходка сред благоуханните рози.
– Каква глупачка! – каза Чичек с презрение. – Ревността ще я подлуди. Как може да ревнува дори от слугинята?
Както вървяха между розите, видяха срещу тях да се задава Феримах. Откакто Джем замина, слугинята залиня, беше станала кожа и кости. Въпреки това се усмихна лъчезарно, когато видя Чичек хатун и Гюлизар.
– Само погледни каква е разликата между това момиче и жената, която роди син на Джем – прошепна Чичек на прислужницата си.
Феримах се поклони на майката на Джем.
– Господарке – усмихна се тя, – днес стават точно деветдесет дни.
Чичек се усмихна. Бе възложила на Феримах да следи броя на дните, през които Джем е на поклонение. Привечер слугинята ѝ докладваше колко време е минало от заминаването.
– Станаха три дни, господарке!
– …Вече минаха двадесет и пет дни
– …Днес е петдесет и шестият ден Чичек знаеше, че Феримах върши това си задължение с удоволствие, защото наистина се тревожеше от отсъствието на Джем.
Полъх от топъл вятър развя шаловете на трите жени.
– Да се прибираме – разпореди Чичек хатун. – Може да се смеете, но вече дори топлият вятър ме кара да треперя.
Според Чичек горещината така размекваше телата, че и най-малкият повей бе достатъчен, за да причини настинка.
Поеха към двореца, но след малко се обърнаха назад. Нада креташе след тях. Чичек ѝ помаха с ръка.
– Хайде, момичето ми, чакаме те. Да влизаме, преди комарите да са ни разкъсали.
Гюлизар не можа да се въздържи и се усмихна иронично. "Ела, Нада, ела! – помисли си тя. – Вътре наложниците ще те разкъсат."
Трите жени видяха, че Нада е тръгнала подире им, но не забелязаха двамата мъже, които ги наблюдаваха през един от прозорците на двореца. Отблясъците на залязващото слънце прикриваха стоящите зад стъклото.
– Онази отпред е майката на османеца – посочи с пръст султан Каитбай. – Познавам я. Виждал съм я един-два пъти.
Главният везир кимна утвърдително.
– А онази, русата, е жената на Джем – продължи Каитбай. – Синът му е от нея. Така като гледам, скоро ще му роди още едно дете.
– Името ѝ е Нада. Сръбкиня е.
– Сръбкиня? Не е мюсюлманка, значи?
Везирът замълча.
– Утре, ако османецът стане падишах, наследникът му ще бъде роден от неверница.
– Точно така, повелителю мой.
– Това е османска приумица. Взимат си невернички! А после
– …заставят ги да приемат исляма.
– Глупости! Откъде знаят какво ѝ е на сърцето? Не се става мюсюлманин само с произнасянето на няколко думи.
Каитбай отново посочи към прозореца.
– А коя е онази, която разговаря с майката на Джем?
– Слугиня.
– Слугиня? – удиви се султанът. – Майката на османеца разговаря с някаква прислужница и се усмихва… Не е за вярване!
Каитбай се загледа в четвъртата жена.
– Онази тя ли е?
– Да.
Султанът подръпна заострената си брада. Хвърли бърз поглед към събеседника си.
"Намислил е нещо" – рече си везирът. Добре познаваше господаря си. Когато започнеше да крои някакъв план, винаги се хващаше за брадата.
– Гледай ти! – промълви Каитбай. – Майката на султана другарува с прислужниците. Не я интересува много, че сръбската невеста на Джем е изостанала назад.
Египетският владетел бодна с пръста си по гърдите везира няколко пъти.
– Мисля, че се досещам кой е подхвърлил кобрата в палатката на слугинята.
Султанът се обърна и пое към вратата.
– Наблюдавай я внимателно! Да не ни докара някоя беля.