Сфинксът

— Какво да видите? — правех се на глупак, нямах никакво намерение да му покажа астрариума.

— Моля ви, не бъдете толкова потаен, господин Уорнок — усмихна се Силвио снизходително. — Преди два дни ми се обадиха от Британския музей. След известно пререкание обясних на господин Уолингтън, че не мога да му помогна в разследването му. Мога да се закълна, че на следващия ден колата ми беше следена. Някои от съюзниците на Уолингтън са твърде противни личности. В продължение на няколко години той е работил за принц Маджид, един много неприятен човек с вкус към изтезанията, който за съжаление проявява силно увлечение към древните артефакти, особено към тези, за които се смята, че имат окултна стойност. Нека ви го обясня по друг начин — Маджид е изключително амбициозен, той вярва в огромната сила на устройството и няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с него. Предполагам, че астрариумът е у вас. И ако това наистина е така, то тогава имате пълното основание да вярвате, че сте си създали могъщи и опасни врагове. Позволете ми да ви помогна.

Все още нямах никакво желание да споделя с него каквото и да било, въпреки това, без да се усетя, попитах:

— Как?

— Знаете, че липсва другата половина на астрариума, предметът, който може да му вдъхне живот. Може би, ако ви го покажа, най-после ще се убедите в искреността на намеренията ми.

Той бръкна в джоба на сакото си и извади от там предмет, дълъг около десет сантиметра, внимателно увит в хартия. Разви я и отвътре се показа нещо, което приличаше на вилица с дълга метална дръжка. Силно наподобяваше на камертон. В единия край имаше два дълги зъба, а на другия беше гравирано някакво животно. Внимателно огледах животното. Представляваше сокол с човешко лице. Това беше миниатюрна глава на фараон.

— Това е ключът Уаз — заяви професорът, докато ме наблюдаваше внимателно. — Но портретът не е на Нектанебо II, това е Рамзес III. Той е един от многото фараони, свързани с библейското извеждане на евреите от Египет. Виждате, че върху него са гравирани два картуша, на Рамзес и този на Нектанебо, който се намира под него.

С мъка сдържах вълнението си. Сега вече всички археологически доказателства си дойдоха на мястото и оформиха цялостната история на астрариума. Обзе ме непреодолимо желание да грабна ключа от ръката на професора. Силвио като че ли долови бурята от чувства, която бушуваше в мен, и леко се отдръпна назад.

— Оливър, изключително важно е да разбереш какво е истинското значение на ключа. Соколът на върха символизира Бато на фараона, това е душата птица. Разбираш ли, Оливър, астрариумът е бил създаден не само за да предпазва фараона, докато е жив, но и да се грижи за духа му в отвъдния живот.

Попитах се дали той щеше да се погрижи и за Бато на Изабела. След това се изненадах, че подобна мисъл ми мина през главата.

— Как го намерихте? — попитах професора и взех ключа в ръката си.