Алхимикът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алхимикът». Краткое содержание книги:
Легендата: Фламел е научил тайната на безсмъртието от древния ръкопис „Книга на Авраам Мага“, съдържащ най-могъщите магии. Ако попадне в лоши ръце, той може да върне на земята расата на Тъмните древни, които ще разрушат познатия на човечеството свят. Точно това е задачата на техния слуга д-р Джон Дий, който открадва ръкописа от книжарницата на Никола Фламел. Ала последните две, най-важни страници остават в ръцете на близнаците Джош и Софи, които нямат представа, че според древно пророчество у тях е заложена силата да спасят света.
Понякога пророчествата се сбъдват, а легендите се превръщат в реалност. Джош и Софи се озовават насред най-великата легенда на всички времена.
— Можеш ли да определиш къде е Джош?
— Той каза, че ще ни чака в парка. — Тя присви очи, мъчейки се да съзре нещо през мъглата, но тя бе толкова гъста, че Софи едва виждаше на тридесетина сантиметра пред лицето си. Следвана от Фламел и Скати, тя слезе от тротоара и отиде до средата на празното шосе. — Джош? — Мъглата погълна думите й. — Джош — извика пак тя.
Нямаше отговор.
Една внезапна мисъл проблесна в главата й и Софи протегна дясната си ръка и разпери пръсти. От дланта й излетя лек полъх, но мъглата само се завихри леко. Тя опита отново и една ледена вихрушка се понесе по улицата, прорязвайки добре оформен коридор в мъглата, като закачи задния калник на една кола, зарязана насред улицата, и остави вдлъбнатина в метала.
— Опа. Май трябва да се упражнявам — промърмори тя.
В изчистеното от мъглата пространство пристъпи една фигура, а после втора и трета. Никоя от тях не беше жив човек.
Близо до Софи, Фламел и Скати се появи скелет, който стоеше изправен и носеше опърпани останки от син кавалерийски мундир на офицер от американската армия. Държеше ръждясало парче от сабя в костеливите си ръце. Когато обърна глава към тях, прешлените в основата на черепа му изпукаха.
— Некромантия — ахна Фламел. — Дий е пробудил мъртвите.
Още една фигура изникна от мъглата: това беше частично мумифицираното тяло на мъж, който носеше огромен железничарски чук. Зад него идеше друг мъртвец, чиято плът изглеждаше жилава като гьон. Чифт сбръчкани кожени кобури висяха на хълбоците му и когато видя групичката, той посегна с костеливите си ръце към липсващите пистолети.
Софи се вцепени от ужас и вятърът от пръстите й утихна.
— Те са мъртви — прошепна тя. — Скелети. Мумии. Те всички са мъртви.
— Аха — рече прозаично Скатах, — скелети и мумии. Зависи от това в каква земя са били погребани. При влажна почва получаваш скелети. — Тя пристъпи напред и размаха нунчакуто, отнасяйки главата на друг стрелец, който се опитваше да опре приклада на ръждясала пушка в рамото си. — При суха почва получаваш мумии. Това обаче не ги прави безопасни. — Скелетът на кавалерийския офицер със счупената сабя замахна към нея и тя парира с меча си. Ръждивото му острие се разсипа на прах. Скати замахна отново и отдели главата от тялото му, което моментално се свлече на земята.
Въпреки че тътрещите се фигури вървяха в пълно мълчание, отвсякъде вече се носеха писъци. И макар те да бяха приглушени от мъглата, се долавяше ясно страхът и първичният ужас в тях. Обикновените жители на Охай бяха разбрали, че по улиците им крачат мъртъвци.
Мъглата вече гъмжеше от създанията. Те идеха от всички посоки, тълпейки се около тримата, обграждайки ги по средата на улицата. Влагата се виеше и пълзеше и все повече скелети и мумифицирани останки се мяркаха в нея: войници в дрипави сини и сиви униформи от Гражданската война; фермери в парцаливи стари гащеризони; каубои в износени гамаши и прокъсани дочени дрехи; жени в дълги до земята поли, сега мухлясали и раздрани; миньори в овехтели кожени бричове.
— Той е изпразнил гробището на един от старите изоставени градове! — възкликна Скати, която стоеше с гръб към Софи и нанасяше удари около себе си. — Никой тук не е с дрехи, изработени след 1880-а.
Два женски скелета, носещи бонета и парцаливи празнични одежди, затракаха с костеливите си крака по Охай Авеню към нея, протягайки ръце. Мечът на Скати изсвистя, посичайки ръцете, но това дори не ги забави. Тя пъхна нунчакуто обратно в пояса си и извади втория меч. Замахна и с двата, те се кръстосаха във въздуха и отсякоха и двете глави, запращайки ги да подскачат в мъглата. Скелетите се свлякоха на купчини от кости.
— Джош — извика пак Софи, с изтънял от отчаяние глас. — Джош. Къде си?
Може би мумиите и скелетите се бяха добрали първо до него. Може би той щеше да се покаже всеки миг от мъглата с празни и оцъклени очи, с глава, извита под странен ъгъл. Тя тръсна глава, за да прогони кошмарните мисли.
Ръцете на Фламел пламтяха със студен зелен огън и влажната мъгла се напои с аромата на мента. Той щракна с пръсти и прати вълна от зеленикав огън през мъглата. Тя засия в изумрудено и синьо-зелено, но магията нямаше друг ефект. После Фламел хвърли малка топка зелена светлина право пред два клатушкащи се скелета, изникнали пред него. Огън пламна по създанията и овъгли останките от сивите им конфедеративни униформи. Те продължиха напред с тракащи по улицата кости, приближавайки се към Фламел, а зад тях идваха още стотици.
— Софи, доведи Вещицата! Имаме нужда от нейната помощ.
— Но тя не може да ни помогне — каза отчаяно Софи. — Не би могла да направи нищо. Не й е останала никаква сила: тя даде всичко на мен.