През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Обсъжданията им скоро прераснаха в спор, надигнаха се заплашителни гласове. Може би негодуват срещу предводителя си, с надежда си помисли Манум. Може би това е бунт! Жестове бяха отправени към тях, докато спорът продължаваше с неотслабваща сила. Зад тях конете, само кожа и кости, неспокойно пристъпваха при непознатия, притеснителен звук на гняв в гласовете на господарите им. Най-накрая бе взето решение и докато тримата заловени гледаха с ужас, брудуонците се обърнаха към тях, сетне извадиха закривените си остриета от ножниците. По даден от водителя знак, четирите сиви фигури се отправиха към безпомощните затворници.
Докато брудуонците се приближаваха със сурови лица, Търговецът умишлено се извърна, очите му минавайки покрай ужасеното, ококорено лице на Парлевааг, за да се спрат на потрошеното лице на обичната му Индретт. Тя не можа да намери сили да се усмихне, ала топлината в очите й бе достатъчна за Манум и той отново се влюби в нея. Седяха, опивайки се от вида си, както в онази нощ в двора на Раммр, като че протеклите междувременно години бяха отхвърчали настрана, като че въжетата ги нямаше, като че след миг нямаше да бъдат посечени. В този момент, в настъпилия край, той мислеше само за нея и как всичко си е струвало.
На деветия ден след отпътуването от лагера на фенните, Компанията прекоси Брейданската пустош. Докато пресичаха хребета на последното възвишение, пред тях се изправи масивното тяло на първия от Братята. Хълмовете на пустошта отстъпваха на падина, която отиваше надясно, преливайки в широко, дълбоко дефиле. Следите завиваха натам.
— Това е долината на река Траелл — възкликна Перду. — Западният път продължава по далечния бряг на реката. Ала и път, и река сега са покрити от този прокълнат сняг!
— Вижте! — каза Фарр, сочейки надолу към долината. — Там, на другия склон. Какви са тези черни петна?
Перду огледа долината пред тях, заслонил очи.
— Вълци — отвърна. — Дебнат нещо, виждате ли, по-надясно, там на дъното. Нещо лежи на снега.
— Може да са Манум и Индретт! — провикна се Кърр, изразявайки страха си пред всички. — Трябва да сторим нещо!
Перду пришпори Уайзънт напред и Компанията затича надолу по склона. Щеше да мине на косъм. На срещуположния склон вълците се спускаха бавно, дебнейки жертвите си, все още неподозиращи за вълненията отсреща. Компанията се втурна към неподвижните форми в дъното на долината, изстисквайки всяко мускулче. Перду и турът започнаха да набират преднина пред останалите. Може би щеше да се добере там преди вълците.
Ала глутницата се бе приближила до плячката си. Перду извика, за да привлече вниманието им, но духащият нагоре по долината вятър отнесе гласа му далеч от вълците, съсредоточили се изцяло върху предстоящото пиршество. Зад него останалите търчаха, падайки и ставайки, с пламнали от студения въздух дробове. Хауфутът спря, изтощен. Точно пред него Кърр също бе застинал. Зад тях Хал наблюдаваше надпреварата. Не можеха да сторят нищо. Лийт и Стела затичаха към дъното на склона, един до друг. Пред тях Сторрсенови се бяха хвърлили напред. Перду почти бе стигнал дъното.
Ала вече бе твърде късно. Ръмжащите вълци се нахвърлиха върху налягалите по снега тела. Минаха пет, десет, двадесет секунди. Лийт не можеше да гледа. Сетне Перду и Уайзънт нахлуха сред сцената на смърт и огромното животно пръсна вълците във всички посоки. Те се събраха на противоположния склон, несклонни да изоставят храната си, ала знаейки, че не могат да нападнат неимоверно мощния тур. С ръмжене и джавкане те наблюдаваха как членовете на Компанията един по един пристигат, за да се взрат в окървавения сняг. Остатъците от вълчата плячка лежаха мъртви. Лийт преброи. Един, два, три, четири. Четири брудуонски коня.
— Не може да са много напред! — провикна се Перду, когато другите се събраха край касапницата. — Тези коне не са били мъртви дълго!
— Може би вълците са ги убили — предположи Лийт.
Мъжът от племето на фенните поклати глава.
— Не. Видяхме ги да лежат на земята, преди вълците да ги докопат.
По това време Кърр бе успял да си поеме дъх:
— Не знаем колко дълго са лежали на снега, преди вълците да ги надушат. Брудуонците може да са на мили разстояние.