Били Стрейт [bg]

— По какво съдите за това, господин Балч?

— Ами по начина, по който е станало. Пълна лудост. — Ръката на Балч се вдигна към челото, потърка го, сякаш се опитваше да облекчи главоболие. — Карт е съкрушен.

— Откога се познавате с Карт?

— Израснахме заедно, в южната част на щат Ню Йорк, ходехме заедно на училище и в колежа в Сиракюз, играехме футбол — той беше полузащитник, дяволски добър. Мениджърите постоянно го преследваха, но скъса сухожилие в края на последния ни колежански сезон.

— А вие?

— Защитник.

Бранил е полузащитника.

— Значи отдавна се знаете.

Балч се усмихна.

— От векове. Отпреди да се родите.

— Заедно ли дойдохте в Холивуд?

— Да. След като завършихме. Една от последните ни авантюри, преди да се установим. А и за да повдигнем духа на Карт, той беше много разстроен, че се провали за Националната футболна лига. Баща му беше собственик на железарски магазин и искаше Карт да го поеме, а той обмисляше тази възможност.

— А вие?

— Аз ли? — Изненада се, че я интересува. — Имах диплома на икономист, няколко предложения от счетоводни фирми, възнамерявах по-нататък да стана експерт-счетоводител.

Петра огледа кочината, която той наричаше офис. Нали счетоводните офиси обикновено бяха подредени?

— И как стигнахте до актьорската професия?

Балч поглади светлото си теме.

— Стана много странно. Не беше точно както са открили Лана Търнър в „Шуабс“… Достатъчно ли сте възрастна, за да знаете за това?

— Разбира се — каза Петра. Знаеше го от баща си. Беше прекарал медения си месец в Калифорния. Кенет Конър обичаше Лос Анджелис, за него този град беше мечтата на антрополога. Да ме видиш сега, татко. Как се навирам сред посредствеността. Разследвам шоубизнеса.

— И двамата ли с Карт ви забелязаха?

Балч пак се усмихна.

— Не. Само Карт. Беше като на кино. Оставаха няколко дни до завръщането в Сиракюз, пиехме бира „Трейдър Викс“, в хотел „Хилтън“ в Бевърли Хилс, беше преди Мърв да стане собственик. Както и да е, някакъв човек идва при нас и казва: „Гледам ви двамата от известно време, вие сте привлекателни младежи. Бихте ли приели роли във филм?“. И ни дава визитката си. Решихме, че сигурно е някакъв мошеник или може би е обрат… Някой хомосексуалист, който си търси партньор. Но на следващата сутрин Карт изважда визитката и казва: „Хей, да му се обадим, за майтап. Така и така ще се връщаме вкъщи и ще започваме работа, защо да не се позабавляваме малко!“. Оказа се, че не ни е излъгал, работи в агенция за набиране на актьори. Явихме се на прослушването и двамата получихме роли — не че беше кой знае какво. Филмът дори не беше второкласен, по-скоро четвъртокласен. Уестърн. Пълно клише.