Екзекуцията [bg]

Въпреки четирите чаши кафе без кофеин, гърлото ми беше пресъхнало от пустинния въздух. Налях си леденостудена газирана вода и седнах в кухнята. После осъзнах, че в Англия е утро и отидох в библиотеката да потърся номера на Мери Ан Гонзалес.

Този път тя отговори с тих и любопитен глас.

— Ало?

Обясних й кой съм.

— Да. Чух съобщенията ви.

Никакво вълнение.

— Имате ли време да поговорим за професор Дивейн? — попитах аз.

— Предполагам… Какъв ужас! Имат ли представа кой го е направил?

— Не.

— Ужас — повтори тя. — Научих чак след седмица. Факултетът ми изпрати факс. Не можах да повярвам. Но… не знам с какво бих могла да ви помогна.

— Опитваме се да научим колкото е възможно повече за професор Дивейн. Какъв човек е била. Взаимоотношенията й с другите.

— Затова ли ви включиха в разследването, господин Делауер?

— Да.

— Интересно… нови приложения за нашата област. Съжалявам, че не отговорих на обажданията ви, но не можах да измисля какво да ви кажа. За мен тя беше добър дипломен ръководител.

Тонът й се понижи на последното изречение.

— За вас, но не и за другите?

Още една пауза.

— Исках да кажа, че стилът й подхождаше на моя. Самостоятелност. Тя си имаше свой живот. Наистина ми помогна да получа финансова помощ за годината ми в Англия.

— Самостоятелност?

— Оставяше ме да постъпвам както аз намеря за добре. Малко съм импулсивна, затова имаше резултат.

— Самообразовате се, така ли?

Тя се засмя.

— Добре го казахте.

— А Кейси Локинг? И той ли се самообразова?

— Не познавам Кейси.

В гласа й се долови напрежение.

— Съвсем?

— Имам бегли впечатления от него. Някои дипломанти знаят какво искат и веднага се сработват с преподавателя. Аз не го сторих. Беше ми много трудно, притисната между работата, дъщеря ми и лекциите.

— На колко години е дъщеря ви?

— На три. Току-що я изпратих на целодневната детска градина. Тук условията са отлични.

— По-добри отколкото в Лос Анджелис?

— По-добри, отколкото аз намерих в Лос Анджелис. Както и да е, бях затрупана с работа, трябваше да завърша и затова нямах много време да общувам с Кейси или с който и да е друг.

— Имахте ли контакти с него?

— Минимални. Той… Нашите пътища са различни.

— В какъв смисъл?

— Аз се интересувам от клинична работа, а на него изглежда не му пукаше за това.

— Занимаваше се само с научни изследвания?

— Предполагам.

— Той е малко по-различен — подхвърлих аз.

— Какво искате да кажете?

— Ами, имам предвид черните кожени дрехи.