Кралят отвъд Портата [bg]

— Тези, които виждаш наоколо.

— Колко са това? Петдесет? Шестдесет?

— Четиридесет.

— И мислиш да превземеш племето?

— Изглеждам ли ти луд? Ти ме познаваше, Ингис; аз пораснах пред очите ти. Изглеждах ли ти луд тогава?

— Не. Можеше да станеш… — Ингис изруга и се изплю в огъня. — Но вместо това си отиде. Стана господар на дренайците.

— Шаманите срещнаха ли се вече? — попита Тенака.

— Не. Аста Хан призова съвета за утре по залез-слънце.

— Къде?

— При гроба на Улрик.

— Ще бъда там.

Ингис се приведе към него.

— Изглежда не разбираш — прошепна той. — Мой дълг е да те убия.

— Защо? — попита Тенака спокойно.

— Защо? Защото служа на Черепоносеца. Дори само да седя тук и да говоря с теб е предателство.

— Както сам отбеляза, Ингис, моето племе е много малко. Не си предал никого. Но помисли за това: заклел си се да следваш хана на Вълците, ала той няма да бъде избран преди утре вечер.

— Няма да си играя с думи, Тенака. Заклел съм се да подкрепям Черепоносеца срещу Мълвящия нож. Няма да отстъпя от клетвата си.

— Нито е редно. Ще бъдеш по-малко мъж, ако го сториш. Но аз също съм срещу Мълвящия нож и това ни прави съюзници.

— Не, не, не! Ти си срещу двамата и това ни прави врагове.

— Аз съм човек с визия, Ингис — визията на Улрик. Тези мъже с мен някога бяха от Двойния косъм. Сега са мои. Онзи едрият там беше Копие. Сега е мой. Четиридесетимата представляват три племена. Обединим ли се, светът е наш. Аз не съм ничий враг. Още не.

— Винаги си имал добър ум и силна ръка. Ако знаех, че идваш, щях да почакам, преди да се закълна с отряда си.

— Ще видиш утре. А тази нощ можем да ядем заедно и да си починем.

— Не мога да ям с теб — отвърна Ингис и стана. — Но няма да те убия. Не и тази нощ.

Той отиде при понито си и се качи на седлото. Мъжете му се затичаха към жребците си и с махване на ръката Ингис ги отведе в мрака.

Субодай и Гитаси бързо дойдоха до огъня, където Тенака Хан тихо привършваше вечерята си.

— Защо? — попита Субодай. — Защо не ни убиха?

Тенака се ухили, после се прозина пресилено.

— Изморен съм. Мисля, че ще си легна.

В долината отвъд лагера Ингис получи същия въпрос от сина си Сембер.

— Не мога да го обясня — отвърна той. — Не би могъл да разбереш.

— Помогни ми да разбера! Той е мелез, следван от нотаски боклуци. И дори не поиска от теб да се присъединиш към него.

— Поздравления, Сембер! В повечето случаи не можеш да схванеш и най-простите нюанси, но този път надмина себе си.

— Какво означава това?

— Просто е. Ти се натъкна точно на причината да не го убия. Това е човек без никакъв шанс за успех, изправен пред боен главатар, командващ двадесет хиляди воини. Ала той не поиска помощта ми. Запитай се защо.

— Защото е глупак.

— Скъпи ми Сембер, понякога си мисля, че майка ти е имала таен любовник. И като те гледам, се чудя дали не е бил някой от козлите…