![Хоризонти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/9/horizonti-bg-download.jpg)
Хоризонти [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Споделящият нож #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хоризонти [bg]». Краткое содержание книги:
Забележителният завършек на поредицата „Споделящият нож“ доказва, че за разказваческия талант на Бюджолд жанрът няма значение. Лайбръри Джърнъл
— Може отново да се случи.
— Няма. Никога повече. Докато съм жив, няма да се обвържа с жена, която е застанала на пътя на бедите.
— Говориш за Вълчи хребет, нали? Случилото се там е истинска трагедия, но битката е била велика. — В очите й заблестя съчувствие.
— В интерес на истината, битката беше доста глупава. В продължение на две седмици след това бях прекалено замаян от кръвозагуба, за да се надигна от постелята, и имах предостатъчно време, за да помисля как по-добре е могло да протече всичко. Ако можех да върна времето назад, щях да жертвам целия патрул, и братята й, всички, за да спася нея, и нямаше да изпитам угризения или съжаления нито за миг. Нито един патрулен или капитан няма право да изпада в подобно състояние, затова никога повече няма да поема по своя воля такива задължения.
Тя понечи да заговори, но той я прекъсна:
— Едно от нещата, които най-много обичам у Фаун, е, че тя не е патрулен и никога няма да бъде. Тя няма нищо общо с Каунео. Ниска е, вместо висока, с тъмна коса, вместо огненочервена, с кафяви очи, вместо сребристи, двамата с нея сме напълно неравнопоставени и като възраст, и като усет за същност. Фермерка е, не е Езернячка… списъкът е дълъг. Мога да я наблюдавам цял ден и образът й няма да събуди в мен нито един болезнен спомен. — С изключение на яркостта на същността й. В това отношение двете му съпруги си приличаха много. Той трепна при спомена и се запита защо не се бе замислял никога досега за това. — Престани вече, Нийта. Само ще поставиш и двама ни в неловко положение, без да има защо. Има млади мъже, по-добри от мен.
— Те са идиоти — изсумтя тя.
— Ще пораснат. — И ще се превърнат в стари идиоти. Това бе сигурно.
Тя не помръдваше. Обзет от отчаяние, Даг се запита дали да не й каже: „Ти си сладурана, но тактиката ти е прозрачна и не бих те докоснал и с пръчка“, но така щеше да я обиди и нарани. Със сигурност нямаше жена, която да го вземе в леглото си, защото е прекрасен, а Нийта не се бе замисляла досега — първия път, когато се срещнаха, преди да научи за старите му подвизи, го бе погледнала като досадно насекомо, което е смачкала. Само че сега се бе събудило обожание към героя.
Преди да каже нещо, за което щеше да съжалява, тя вирна брадичка и той започна да се успокоява. Бе прекалено горда и като жена, и като патрулен. Даг се надяваше, че разговорът им я е убедил, че няма смисъл да обсъждат повече посоката, в която вървят, въпреки че бе напълно възможно Нийта да изпрати партньорката си да се пробва и тя. Тогава вече нямаше да знае дали да плаче, или да се смее. Мислеше обаче, че Тавия има повече разум.
Нийта имаше по-належащи проблеми от това дали ще има мъж, с когото да си легне. Даг не бе сигурен какво бе направила в Ню Мун Кътоф, за да извоюва разрешение за връщането на Аркади, но бе сигурен, че няма да я погледнат с добро око, ако се върне без лечителя. Имаше и по-лош вариант. Ремо и Тавия можеха да решат да останат на север. Даг предполагаше, че ако не друг, то поне Антан ще се зарадва, ако се върнат без Даг и Фаун. Да не би капитанът на патрула да я бе изпратил с надеждата да се провали? Тази мисъл не му се понрави, макар Даг да разбираше желанието на Антан да подреже крилцата на напористата млада жена и да й даде суров урок, тъй като сама си бе виновна.
Затова на сутринта Даг не се изненада, когато видя, че Нийта и малкият й патрул оседлават конете, за да преминат прохода заедно с всички. Предстоеше дълъг и натоварен ден и след като трябваше да свършат заедно какво ли не, двамата постигнаха негласното споразумение, че снощният разговор не се е състоял. Добре поне, че сърцето й не беше разбито. Даг не можеше да я вини за решителността й, въпреки че тя нямаше да й донесе нищо добро.
След трудностите около прехода и проливния дъжд, който се изля на следващия ден, тръгнаха късно. Накъсаните сиви облаци се разпръснаха до обяд, огря слънце и горещина заля безлюдната местност. Керванът пъплеше по калния път и успяха да избягат на първите ята комари под сянката на дърветата. Дори най-тихите гласове отекваха в скалите. Даг яздеше заедно с Фаун, Уит и Бери в началото на колоната. Въпреки жегата Фаун разглеждаше местността с огромен интерес и не беше уморена, както често се случваше напоследък.
— Колко хора живеят в Клиъркрийк? — обърна се тя към Бери.
— В селото са може би седемстотин, но из долината са пръснати към две хиляди.
— Питах се дали мястото е достатъчно голямо за Даг — вече за Даг и Аркади всъщност — да си направят лечителска шатра. Ако хората са малко, няма да има достатъчно пациенти. Ако е прекалено голямо, ще са затрупани с работа. Силвър Шоулс е прекалено голям. Не знам за Трипойнт.