Медея и нейните деца [bg]

Тя се измъкна от леглото, в което спеше на кълбо Големия Алик, толкова мъничък в детската си поза. Отиде в кухнята, изпуши една цигара, пусна студената вода, наплиска се и полегна на кушетката, затвори очи — и пак: „Не мога да заспя… не мога да заспя…“

Той стоеше на вратата, вечният й ангел, в тъмночервено, мрачно; лицето му беше неясно, но очите му синееха ярко като от процепи на театрална маска. Маша забеляза, че вратата е фалшива, истинската каса на вратата е по-вдясно. Той протегна ръце към нея, сложи длани на ушите й и дори леко натисна.

„Сега ще ме научи на ясновидство“ — досети се тя и разбра, че трябва да си свали пеньоара. Остана по дългата нощница.

Той се намери зад нея и затисна ушите и очите й, а със средните пръсти започна да прави движения по челото й чак до началото на носа. Тънки цветни вълни доплуваха и отплуваха — дъги, разтеглени на безброй отсенки. Той чакаше тя да го спре и тя каза:

— Стига.

Пръстите му спряха. В бледожълтата ивица с неприятен зеленикав оттенък тя видя двама, мъж и жена. Много млади и стройни. Те се приближаваха като в бинокъл, докато тя не ги позна — родителите й. Двамата се държаха за ръце и се гледаха, майка й беше с познатата светлосиня рокля на тъмносини райета. И беше много по-млада от самата Маша. Жалко, че те не я виждаха.

„Не може“ — разбра Маша. Той пак взе да разглажда с пръсти челото й и натисна някаква точка.

„Акупресурата на Бутонов, точков масаж“ — помисли си Маша. Тя спря ивицата жълта светлина и видя къщата в Расторгуево, затворената порта и себе си пред портата. Колата вътре и мъждивата светлина в бабината част. Мина през портата, без да я отваря, отиде до осветения прозорец, по-точно прозорецът се доближи до нея, тя леко се вдигна във въздуха и с плавно гмурване влетя вътре.