Свещеният меч [bg]

— Актрисата Жизел Ръш?

Бен вдигна рамене.

— Може, не знам. Даже не съм я чувал.

Джуд го изгледа изумено. Не вярваше, че някой жител на планетата Земя не е чувал за Жизел Ръш.

— Както и да е, нищо не пречи Марта да му е гадже. В такъв случай е напълно възможно да не живеят заедно.

— Значи е успял да го опази в тайна от хората, които постоянно се ровят из личния живот на богатите и известните — каза Бен. — А на тях нищо не им убягва от вниманието.

— Добре, не му е гадже. Тогава дъщеря? Сестра?

— Той няма деца. Нито братя и сестри.

Джуд повдигна едната си вежда.

— Сигурно е отшелник, който си говори сам в огромна стара къща край океана, а единственото му развлечение е да гледа вълните. По дяволите, дори аз не съм чак толкова влюбен в морето!

Бен се замисли.

— Хилел спомена нещо, което ми прозвуча странно.

— Какво по-точно?

— Прочетох, че Холанд живее в имението „Уитуърт“ до езерото Онтарио, близо до Рочестър. Доста далече от морския бряг.

— Значи Хилел се е объркал. Сигурно не е разбрал, че Холанд живее на езеро, а не на море.

Бен поклати глава.

— Разгледах снимки на къщата. Изобщо не е близо до езерото. Поне не толкова, че да се вижда водата. Заобиколена е от десетки декари гора. Следователно Холанд притежава къща на море някъде другаде.

— Определено може да си го позволи — заяви Джуд. — Там ли мислиш, че е отишъл? Това би опростило задачата ни.

Бен изсумтя.

— Едва ли. По Източното крайбрежие има милиони такива места. Ако изобщо допуснем, че е тръгнал в тази посока. Но защо би нарекъл собствения си дом „вилата на Марта“?

— Знам ли? Вероятно тя живее там по-отдавна от него.

— Губим си времето — ядоса се Бен. — Така доникъде няма да стигнем.

Той потъна в размисъл. Джуд се излегна назад, но след миг отново се надигна.

— Я чакай малко! Току-що ми хрумна нещо. Ти спомена, че според свидетели Холанд е отишъл към Бостън. Това ни разкрива всичко необходимо, нали?

Бен се канеше да го попита ехидно дали изобщо е разтварял картата на Съединените щати, когато видя изражението на лицето му.

— Какво си мислиш?

— Ето какво. Ами ако въпросната Марта изобщо не е човек?

— Стига, Джуд. Много съм уморен за шегички. Щом не е човек, да не е английска овчарка?

— Може да е име на място.

— Как така „Марта“ е име на място?

— Не „Марта“, а „на Марта“. Ти сам каза, че Холанд е отишъл във вилата „на Марта“. Това са неговите думи. Прав ли съм?

Бен го гледаше втренчено.

— Както знаеш, си падам по акулите — продължи Джуд. — Още като дете си мечтаех да се гмуркам сред големите бели акули край бреговете на Нова Зеландия. Любимият ми филм е „Челюсти“.