Алчни крале [bg]

— Йес — каза накрая баща му, — повече никога не прави така. Обещай ми. Майка ти имаше същия дар. Нищо добро няма да излезе от него. Носи нещастие.

— Обещавам — побърза да каже Йеспер.

Искаше да оправи нещата, още не можеше да повярва, че търпеливият му и спокоен баща е изпаднал в такава ярост. Но в главата му се въртеше друго: „Мама не изглеждаше нещастна“.

Всъщност майка му умееше да се радва на живота. Родена в Новий Зем, тя беше много тъмна, с наситеношоколадова кожа и толкова висока, че баща му вдигаше глава, за да я погледне в очите. Преди Йеспер да порасне достатъчно, за да ходи на нивата с татко си, прекарваше времето у дома, с нея. С радост й помагаше в домакинските задачи — пране, готвене, цепене на дърва.

— Как е моята земя? — питаше тя всеки ден, щом баща му се прибереше от полето, и по-късно Йеспер научи, че фермата е на нейно име, сватбен подарък от баща му, който бе ухажвал Адити Хили близо година, преди тя да го удостои с вниманието си.

— Цъфти — отговаряше той и я целуваше по бузата. — Също като теб, любов моя.

Колм все му обещаваше, че вечерта ще си поиграят и ще го научи да дялка фигурки от дърво, но така и не спази обещанието си — вечеряше, а после заспиваше пред огнището с ботушите на краката, подметките им оранжеви от юрдата. Йеспер и майка му издърпваха с общи усилия и през тих смях ботушите от краката на татко Колм, завиваха го с одеяло и се залавяха с вечерните си задачи. Вдигаха масата, прибираха прането от простора, после майка му го слагаше в леглото. Без значение колко работа я чакаше, колко животни трябваше да нагледа и колко кошници да поправи, майка му никога не се уморяваше, беше пълна с енергия точно като него. И винаги намираше време да му прочете приказка преди лягане или да го приспи с тиха песен.

Именно тя го беше научила да язди кон, да слага стръв на въдица, да чисти риба, да скубе пъдпъдък, да пали огън с две нищо и никакви пръчки, както и да вари хубав чай. Научи го и да стреля. Първо с детска пушка с топчета, която си беше повече играчка, отколкото оръжие, а после с пистолети и истинска пушка.

— Всеки може да стреля — казваше му тя. — Но не всеки може да се прицели.

Научи го как да стреля от голямо разстояние, как да намира дирите на животно в шубрака, обясни му за шегите, които слънцето си прави с очите на стрелеца, също и за вятъра — как да съобразява прицела си със силата и посоката му. Научи го да стреля тичешком и от конски гръб. Майка му можеше всичко.

Освен явните уроци, имаше и тайни. Понякога се прибираха вкъщи късно и не оставаше време да се приготви вечеря. Тогава тя сваряваше вода, без да пали печката, и само с поглед караше тестото да втаса. Виждал я бе да маха петна от дрехи с лек жест, освен това сама правеше барут, като извличаше селитрата от дъното на отдавна пресъхнало езеро близо до фермата.