Хаос [bg]

Трясъкът, достигнал слуха на Боб Хърбърт, не беше от изстрела. Той разбра това, защото куршумът щеше да прониже мозъка му и да му затвори очите преди още звукът от гърмежа да достигне съзнанието му.

Имаше и още нещо. Звукът бе дошъл отгоре.

Полицейският офицер отскочи настрани, но не можа да избегне младата жена, която се стовари върху него и го прикова към земята. Тъй като беше отгоре, тя успя да скочи преди него, изрита пистолета му настрани, грабна го и го подхвърли на Хърбърт.

Той го хвана и мигновено се прицели в главата на полицая. Мъжът обаче не помръдваше и Хърбърт насочи вниманието си към младото момиче и попита:

— Джоди Томпсън?

Тя кимна. Едва дишаше.

— Казвам се Хърбърт. Боб Хърбърт. Работя за американското правителство. Искам да ви благодаря за това, което направихте.

— Не ми е… за пръв път… да се хвърлям на врата на някой мъж… — изрече тя на пресекулки. Той се усмихна.

— Предполагам, че не паднахте току-така от дървото…

— Не — отвърна тя. — Преди това вървях доста и се заблудих. А там горе заспах. Събудих се, когато ви чух и видях какво се кани да направи той.

— Радвам се, че спите леко — каза Хърбърт. — А сега мисля, че ще е по-добре да проверим дали нашият приятел…

— Внимавайте! — изкрещя Джоди.

Хърбърт не бе обърнал гръб на полицая, но бе допуснал грешката да гледа само към момичето. Германецът се бе надигнал от земята, хвърли се към него и количката се прекатури.

Докато се бореха, Хърбърт изтърва оръжието и реши да не се опитва да го открие. Както лежеше по гръб с полицая върху себе си, той се пресегна под облегалката и измъкна ножа от канията. Джоди се хвърли върху полицая и задърпа дрехата му. Хърбърт стисна ножа и острието щръкна от десния му юмрук. С лявата си ръка той сграбчи за косата главата на германеца и замахна. Острието потъна в меката плът под брадичката. Той го дръпна надясно, към сърцето, разрязвайки вътрешната и външната големи вени.

— Добре ли сте? — обади се Джоди.

— Да — отвърна той.

Тя се надигна неуверено, а Хърбърт изблъска мъртвото тяло от себе си, изпълзя встрани, по-далеч от мъртвеца и количката си, избърса ножа и го прибра.

— Мъртъв ли е? — попита Джоди.

— Да — отвърна Хърбърт. — Съжалявам. Ако ми помогнеш да се върна обратно в количката, можем да се измъкнем оттук.

Джоди му помогна.

— Мистър Хърбърт… — започна нерешително тя.

— Боб — прекъсна я той.

— Боб — каза Джоди, — какво знаете за хората, които се опитаха да ме убият?

Хърбърт се замисли за миг за областта, която наблюдаваше спътникът над главите им.

— Мисля, че са край едно езеро на север оттук.

— Колко на север?

— Няколко мили — отвърна той, вдигайки телефона. — Ще се обадя на шефовете си, за да им съобщя, че ви открих, ще ви закарам до Хамбург, а оттам вече ще се приберете у дома.