Обратен камуфлаж [bg]

Никаква информация… никакви подробности за плана… да… добре… естествено… ще му кажа… точно така… аха, да. Оставете това на мен. Той свали телефона и се обърна към египтянина: Добре, моите хора смятат, че трябва да изпробваме втората опция. Съжалявам, господин Абдула, но те настояват. Това е извън моя контрол. Трябва да разберете, че съм с вързани ръце. Много сме ви благодарни за това, което вече сторихте, и посолството на САЩ ще изрази формално нашата признателност с благодарствено писмо. Ето и нещо към него. Един вид персонални благодарности. — Той се пресегна и натъпка ролка банкноти в горния джоб на якето на мъжа.

Херик направи първия си коментар.

— Плаща на египетския офицер. Ще прехвърлят разпита на Доктора.

— Кажи на Фойзи да задейства хората си и да разбере кога ще прехвърлят Хан — рязко отвърна Гътри. — Искаме да знаем в коя от скапаните камионетки е той.

Фойзи, който нямаше нужда от допълнителни инструкции кимна на Херик в потвърждение на това, че е разбрал.

Гибънс погледна часовника си и каза нещо, което тя не можа да разчете, тъй като той беше вдигнал чашата пред устните си и я задържа така известно време, без да отпие. Доктора потършува из робата си и извади черна броеница, която попрехвърля като на молитва, а след това се зае да я върти на пръста си.

Гибънс свали чашата и каза: Имаме нужда от нещо довечера или утре. Трябва да приключим до понеделник.

Херик предаде всичко това на Гътри. От време на време го чуваше да говори по другите канали с баща й и полковник Б.

Тя затвори и заговори на Фойзи на арабски. Дали е проверил колата? Не смята ли, че е време да си върви? Фойзи си позволи да се усмихне на талантливото представление на мрънкаща съпруга и се направи, че се кани да възроптае. Той плати и напусна кафенето като й каза, че ще се видят след двадесет минути.

Херик смяташе да се върне в колата веднага щом Доктора си тръгне. Тя гледаше право напред иззад слънчевите си очила без какъвто и да е намек за интерес към присъствието или разговора им. Гибънс запали цигара и й хвърли още един заинтригуван поглед. Херик беше сигурна, че той не може да я познае и седеше, както предполагаше в недостъпната поза на млада арабка от средната класа.

След като размениха още няколко безсмислени реплики Доктора се изправи. Гибънс не се надигна от мястото си, нито му протегна ръка. На Херик й се стори, че през лицето му премина мимолетна гримаса на отвращение.