Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:

Арал Воркосиган има лични мотиви за избора на военна кариера. Но политическите интриги на Бараяр обезсмислят и най-достойните му постъпки. Разкъсван между честта и дълга, на него му предстои да участва в чудовищен заговор, който може да се окаже единственото спасение от коварния принц, готов да узурпира властта на умиращия император.
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 112
Перейти на страницу:

— Защо? — попита Воркосиган. — Честно казано, Езар Ворбара не фигурира в плановете ми… Нито за днес, нито за който и да било друг ден.

— Вече не може да чака да ти омръзне живота в провинцията — стана сериозен Вортала. — Той умира, Арал…

— Заумирал е от една година насам — изпусна въздуха от дробовете си Воркосиган. — Не може ли да почака още малко?

— Не от една година, а само от пет месеца — усмихна се Вортала, после очите му изпитателно пробягаха по лицето на Воркосиган. — И трябва да му се признае, че за това време успя да издави повече плъхове, отколкото за всичките двадесет години преди това… Чистките в различните министерства могат да се проследят по официалните бюлетини за здравословното му състояние. Появи ли се съобщение за влошаване на това състояние, само седмица по-късно е арестуван поредния висш чиновник с обвинение в корупция или нещо подобно… — Лицето му видимо потъмня: — Но този път нещата са сериозни. Наистина трябва да го видиш. Утре може да бъде късно. Лекарите му дават не повече от две седмици живот…

— Каза ли какво иска от мен? — стисна устни Воркосиган.

— Предполагам, че ще ти предложи пост в бъдещото регентско управление — отвърна Вортала. — Същият, за който дори не искаше да чуеш при последната ви среща…

— Няма пост, който би ме накарал да се върна в политиката — поклати глава Воркосиган. — Не ме блазни дори Министерството на отбраната… Тук водя спокоен живот, никак не ми се иска отново да потъна в опасните интриги на управлението. — Ръката му се плъзна около кръста на Корделия: — Искам да създам семейство, да имам деца. И нямам никакво намерение да рискувам бъдещето им.

— Картинката ми е ясна, момчето ми — въздъхна Вортала. — Просто те виждам като на екран… Един четиридесет и четири годишен мъж в разцвета на силите си ходи да бере грозде и разпъва платната на яхтата си… Ха-ха! Баща ти ми каза, че си купил яхта… На всичкото отгоре местната управа решила да преименува селцето в твоя чест, а? „Воркосиган Сосльо“… Звучи добре, няма що!

Двамата си размениха иронични поклони. Воркосиган презрително изсумтя, а Вортала поклати глава:

— Все пак мисля, че лично трябва да му обясниш как стоят нещата…

— Любопитно ми е да го видя… — обади се Корделия. — Особено в случай, че това наистина е последния ми шанс.

Вортала я дари с топла усмивка, а Воркосиган неохотно кимна. Върнаха се в спалнята да се преоблекат. Корделия избра най-официалното си дневно облекло, а Воркосиган облече зелената униформа, с която се бе появил на брачната церемония.

— Защо приемаш на нож поканата му? — попита тя. — Може би просто иска да се сбогувате…

— Не забравяй, че става въпрос за човек, който ще използва за политически цели дори смъртта си — отговори Воркосиган. — Бас държа, че ако има някакъв начин да управлява от гроба, той вече го е открил… Нито веднъж не съм успял да взема връх над него при политическите ни дебати…

Това сложи край на разговора. Двамата слязоха долу и се качиха в летателния апарат на министър-председателя.

* * *

Резиденцията на императора беше стара сграда, поне на няколкостотин години. Прилича на музей, помисли си Корделия, докато изкачваше изтърканите гранитни стъпала към източния портал. Издължената фасада беше покрита със скулптурни фигури, всяка от които би намерила достойно място в Националния музей. Тяхната изтънчена красота влизаше в ярко противоречие с модерните, но безлични сгради на Министерския съвет, които се издигаха на километър-два източно от резиденцията.

Въведоха ги в помещение, което наподобяваше зала за антични произведения на изкуството, някак набързо превърната в болнична стая. През широките прозорци се виждаше безупречно поддържаната градина, която се простираше северно от сградата. Единственият обитател на красивата зала лежеше в широко дървено легло, обсипано с великолепни орнаменти. Очевидно го бе наследил от славните си прадеди. Тялото му беше покрито с пластмасови тръбички и други модерни достижения на медицината, благодарение на които все още бе живо.

Езар Ворбара се оказа най-белия човек, който Корделия беше виждала. Бял като чаршафите, бял като косата си… Кожата му бе сбръчкана, под очите му имаше огромни торбички. А самите очи бяха кафяви и странно живи под тежките, също така бели клепачи. Ръцете му бяха покрити с тънки синкави венички, зъбите му изглеждаха странно жълти на фона на бледата кожа.

Вортала и Воркосиган се отпуснаха на колене край леглото, Корделия колебливо ги последва. Императорът вдигна пръст и направи знак на лекаря да излезе. Човекът кимна и се оттегли, а гостите бавно се изправиха.

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 112
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)