Лунен танц
- Автор: Стюарт Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунен танц». Краткое содержание книги:
Това не бяха стъпките на Ханигън, нито пък на Валериън. Въпреки че упорито се опитваше, брат му не беше успял да постигне лекотата на женските стъпки. Дори слепец не би сбъркал стъпките на Валериън с тези на жена.
Дулси стъпваше тежко, а и тя не би се скитала по горния етаж в полунощ. Само един можеше да бъде човекът, който се приближаваше към стаята му.
Фелън лежеше изпънат на леглото си. Беше напълно облечен, дори ризата му беше закопчана. В ръката си държеше чаша бренди. Беше оставил прозореца отворен. Нощта беше студена, въздухът — влажен, но въпреки това приятен. Отдавна минаваше полунощ. Валериън се беше оттеглил преди няколко часа. Фелън седна и зачака.
Не беше сигурен какво да очаква, но в един момент разбра. Джулиет Макгауън не беше жена, която ще позволи да опрат гърба й в стената. Въпреки очевидния ужас, който изпитваше, тя нямаше да се предаде така лесно. Тя се скиташе по етажа и търсеше помощ.
Въпросът беше: кого ще помоли за помощ? Към стаята на Валериън ли се движеше тихичко? Той щеше да бъде очевидното решение, тъй като беше далеч по-любезен с нея от Фелън. Ако имаше разум, щеше да се остави в ръцете на Валериън, който да защити честта си и да й помогне.
Стъпките отминаха стаята на Валериън и спряха пред вратата на неговата стая. Фелън чакаше, неподвижно и тихо, като сдържаше дъха си. Вратата бавно се отвори.
Тази нощ луната беше във фаза три четвърти и излъчваше сребрист блясък. Той видя лицето й, което предизвика у него желание да се разсмее. Беше бледа и решителна, като дете, което е принудено да изпие особено неприятно и горчиво лекарство.
Той все още не помръдваше. Притвори очи и се престори на заспал, но изпод спуснатите си клепачи я видя как затвори вратата и превъртя ключа. Момичето имаше някакви свои тайни планове, но те явно не го изпълваха с щастие.
Той се опита да диша равномерно и дълбоко, за да я заблуди. Тя се приближи до него. Детска игра беше да разбере какъв е мотивът й. Имаше намерение да му предложи тялото си в замяна на защитата, която той можеше да й осигури.
Въпросът беше: дали да приеме благородната й саможертва?
Щеше да му бъде трудно да откаже. Той трепереше от желание и страст още от първия миг, в който я беше зърнал. Мисълта, че тя идва да му се предложи, му причини световъртеж. Толкова силно беше желанието му. Тя май не беше особено въодушевена, но той беше сигурен, че ще успее да възбуди интереса й.
Можеше да вземе онова, което тя му предлагаше. Заслужаваше го, нали? Беше готов да пожертва сигурността си, както и тази на брат си, заради момичето. Нима не заслужаваше някаква отплата? Предплата за услугите, които щеше да извърши?
Тя беше застанала толкова близо до него, че той усещаше топлината, която струеше от тялото й. Усещаше и миризмата на цветя, която винаги се излъчваше от нея. Всичко, което трябваше да направи, бе да протегне ръка. И тя щеше да дойде при него. И да плати за защитата, която той й предлагаше.
Той отвори очи и я загледа в мрака. Тя хапеше долната си устна. Изражението на лицето й издаваше всичко друго, но не и страстно желание. Опитваше се да събере смелост, за да го докосне. Ако не беше толкова силно възбуден, той щеше страшно много да се забавлява.
— Да? — отегчено я попита той.
Тя подскочи, нададе уплашен писък, който почти веднага задуши, като покри устата си с ръка. Огромните й очи като че ли го обвиняваха.
— Ти си буден — каза тя най-после с гневен шепот.
— Да. Аз спя много леко. Чух те да се препъваш из коридора и се чудех накъде си се запътила.
— При теб — отговори тя.
— Забелязах вече.
Той седна и спокойно я загледа.
— Но се питам защо дойде.
Въпросът му я разгневи.
— Не е ли очевидно? — попита го тя.
— Не съвсем. Защо не ми кажеш?
Тя изглеждаше така, като че ли искаше да го удари. Овладя се с видимо усилие и се опита да се усмихне помирително. Но просто й личеше колко е ядосана.
— Дойдох при теб — каза тя.
— За да направя какво?
Той започваше да се забавлява. Щом не можеше да я вземе, а съвестта му диктуваше да постъпи така, можеше поне да се позабавлява малко.
— За да ме заведеш до леглото — думите й се забиха като гвоздеи в мозъка му.
— Ти вече беше в леглото си — хладнокръвно и практично отбеляза той.
— За да ме любиш — изфуча тя.
— О! — каза той с престорена изненада, доволен, че тъмнината скрива нормалната му реакция. — Имали някаква специална причина за внезапно връхлетялата те страст?
Тя се втренчи в него.