Пиратът принц
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пиратът принц». Краткое содержание книги:
Вдигнала високо глава, Уилоу прошепна:
— Обичам Тарик и той ме обича. Ибрахим иска да го убие, за да защити султаната си. Той е убил всичките си братя освен Тарик, който избягал с помощта на майка си и на верните си приятели.
Маркизът поклати глава.
— Изглежда, имаме да обсъждаме много неща — насаме. След като се върнем на „Бриз“, можеш да ми обясниш всичко.
Насочи я към вратата. Уилоу се дръпна.
— Не, татко, няма време! Екзекуцията на Тарик трябва да се състои утре. Отказвам да тръгна без него.
— Опитай се да разбереш, Уилоу. Не мога да се бъркам във вътрешни работи, които не са моя работа или не засягат Англия — обясни той.
— Майката на Тарик е англичанка. Той е половин англичанин. Това не означава ли нищо?
— Твоят принц има майка англичанка?
— Да, татко. Моля те, кажи, че ще помогнеш да бъде запазен животът му. Не искам той да умира.
— Какво си шепнете вие двамата? — изръмжа Ибрахим.
Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.
— Искам да освободите Тарик.
— Искаш? Ти искаш? Нямаш право да искаш нищо от мене. Имаш свободата си, сега си върви, преди да съм си променил решението.
— Уилоу, моля те — изрече Брамстън. — Стъпваме на опасна почва.
Уилоу изгледа убийствено Ибрахим.
— Убиец! Тарик не се е провинил в нищо.
Ибрахим скочи на крака.
— Брат ми плячкосваше моите кораби, съсипваше търговията ми и те открадна от мене.
Лицето му стана пурпурно, когато насочи пръст към нея.
— Брат ми открадна твоята девственост, която ми принадлежеше по право. Той си спечели смъртта.
— Ти уби братята му. Той просто отмъщаваше за смъртта
— Господарке, успокой се — предупреди я Селим паша. — Ядосваш султана.
— Истина ли са обвиненията на султана, дъще? — запита Брамстън, без да обръща внимание нито на султана, нито на великия везир.
— Да, татко, но Тарик не заслужава да умре. Не можеш ли да направиш нещо?
Брамстън усети отчаянието и болката на Уилоу, но нямаше власт да се намесва във вътрешните работи на Турция. Ако султанът беше отказал да пусне Уилоу, той нямаше да се поколебае да използва оръдията на корабите. Но да иска освобождаването на брата на султана, всеизвестен пират, не беше в неговата власт.
— Съжалявам, скъпа — каза той със съчувствие. — Нямам власт да спра екзекуцията на брата на султана.
— Но, татко, не доведе ли хора, не донесе ли оръжия със себе си? Корабите имат оръдия, нали? Трябва да има нещо, което можеш да направиш.
— Няма такова нещо — изрева Ибрахим. — Селим паша, изпрати ги, преди да съм съжалил за великодушието си.
Брамстън осъзна, че положението излиза от контрол. Обви ръка около разтрепераните рамене на Уилоу и се опита да я отведе. Тя отказа да помръдне, но битката й беше загубена. Брамстън беше решен да отведе дъщеря си, преди Ибрахим да е наредил да ги изхвърлят… или да е приложил насилие. Не искаше нищо да изложи на опасност освобождаването на Уилоу.
— Върви, скъпа. Избухването ти ядосва султана. Нали не искаш да предизвикаме война?
— Но, татко, ти не разбираш.
— Повярвай ми, скъпа, наистина разбирам. Ще го обсъдим на борда на „Бриз“.
Брамстън изведе Уилоу от залата. Ескортът му, който чакаше в коридора, ги последва.
— Нашите кораби ще имат нужда от вода и провизии, преди да отплаваме от пристанището — каза Брамстън на великия везир.
— Ще предам съобщението ви на султана — отвърна Селим паша. — Сигурен съм, че няма да има възражения, тъй като получихте това, за което бяхте дошли, и възнамерявате да си тръгнете без никакви други усложнения.
Макар че краката на Уилоу се преместваха, тя не помнеше как е излязла от сарая, как е тръгнала по тесните улички на пазара с баща си и със стражите им. Стресна се, когато един мъж се промъкна до нея и я хвана за рамото. Изненаданият й вик привлече вниманието на баща и.
— Ей, ти, какво си мислиш, че правиш? — извика Брамстън.
Уилоу вдигна очи и с радост видя Али Хара.
— Али Хара! — извика тя, трескаво сграбчвайки ръката му. — Тарик ще умре утре, ако не направим нещо! — изрече тя на турски.
— Кой е този мъж, Уилоу? — запита Брамстън.
— Али Хара е приятел на Тарик и мой приятел. Той се опита да ми помогне да избягам, но бяхме предадени.
— Къде можем да поговорим? — прошепна Али Хара на Уилоу, очевидно осъзнавайки любопитните погледи, които привличаха. — Ние с Мустафа видяхме английските кораби да хвърлят котва в пристанището, после Мустафа отиде да доведе „Отмъщение“. Надявахме се баща ти да е на някой от корабите и да е дошъл да те вземе. Знаехме, че султанът ще те пусне, щом баща ти поиска, вместо да предизвиква война. Обсъдихме възможността негова светлост да ни помогне и съставихме план. И двамата искаме да спасим принца, но ни трябва помощ отвън. Баща ти говори ли турски? — Уилоу поклати отрицателно глава. — Ами френски?