Амундсен — последният викинг

Амундсен подкрепи проекта и настоя незабавно да се постави на разположение на Рийсер-Ларсен самолет, с който той да замине за мястото на катастрофата.

Тези мерки бяха одобрени от норвежкото правителство и предадени в Рим с искане да бъдат отпуснати двата големи хидроплана.

Още на 27 май пилотът Люцов-Холм отлетя с малък хидроплан. Уилкинс и Ейлсън предложиха услугите си и своя самолет, но Рим не прие предложението им.

Норвежките власти отлично разбраха, че за да се спасят катастрофиралите, трябва да се подготви по-голяма експедиция от тази, която Рийсер-Ларсен предложи за първа помощ. Но за да се търсят оцелелите чак до Франц-Йосифова земя и да се докара целият екипаж, бяха необходими големи самолети.

Тази експедиция трябва да бъде поставена под ръководството на специалист, най-добре подготвен, да я доведе до успех: Роалд Амундсен. Но финансирането й изискваше големи суми.

Отговорът на Рим беше отрицателен. Съобщаваха, че вложените от норвежците сили са достатъчни и че засега Италия не може да даде повече.

Норвежците обаче не се поколебаха да доставят на Рийсер-Ларсен хидроплан, с който да бъде в помощ на отпътувалия вече Люцов-Холм.

И шведите от своя страна побързаха да се притекат на помощ па пострадалите. Капитанът от шведския флот Торпберг пристигна в Осло на 31 май да се посъветва с Амундсен.

Но главният проблем беше да се намери голям хидроплан тип „Дорние-Вал“. С неговото разрешаване се залови Амундсен.

Той покани лейтенант Дитрихсон да отидат в Германия да преговарят за покупката на хидроплана и предаде постъпки пред Министерството на отбраната да бъдат отпуснати необходимите средства.