Есенен любовник
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Есенен любовник». Краткое содержание книги:
Хънтър Максуел е преживял жестокостите на отхвърлените от закона и на невярната си съпруга. Никоя жена не може да спечели доверието му, докато не накара бандитите, разбили семейството му, да си платят за стореното.
Двамата продължаваха да поглеждат крадешком към Елиса, сякаш искаха да се уверят, че сладкия, прелъстителен женски глас наистина идва от купчината мъжки дрехи на гърба на Леопард.
— Къде има най-голяма нужда от още един ездач? — запита Елиса.
— Ами, ъ-ъ, е-е…. — проточи Рийд.
Елиса чакаше. Подозираше какво ще последва.
— Най-добре да питам Хънтър — каза накрая Рийд.
— Да, Хънтър — потвърди Блеки с неприкрито облекчение в гласа си.
Може би беше най-добре да приключва с това. Колкото повече отлагаше срещата си с него, толкова по-трудно щеше да й бъде.
— Доведете го — нареди им тя с рязък тон. — Дотогава ще огледам няколко пътеки в блатото, които знам.
— Да, госпожице — кимна Блеки.
После обърна коня си и заби пети в хълбоците на жилавото пони. Рийд проследи отдалечаването му с неприкрита завист.
— Върви с него — му каза Елиса. — Само ще ми се пречкаш. Пътеките, които знам, са доста тесни.
— Но Хънтър каза, че не трябва да оставате сама.
— Хънтър не е собственик на Ладър Ес. Аз съм собственикът. Не го забравяй.
— Ъ-ъ… — преглътна Рийд. — Да, госпожице.
Каубоят нещастно обърна дребното си, жилаво пони и последва Блеки.
Елиса насочи Леопард на север и го пусна в тръс покрай блатото. Яздеше и търсеше по високите тръстики някакви следи от преминаването на говеда.
В блатото нямаше много пътища, но говедата ги знаеха всички. В него те намираха хладно убежище, когато лятното слънце станеше прекалено горещо. То им даваше влагата, за която закопняваха, след като есенното слънце превърнеше всичката трева в изсушена слама.
В небето над главата й бяха надвиснали няколко яркооцветени облака, които се движеха живо под напора на вятъра. Навсякъде покрай Елиса шумоляха, люлееха се и тихо шептяха високи тръстики и избуяли треви. Големите копита на Леопард плашеха чучулигите, които изхвърчаха от скривалищата си и подсвиркваха тревожно.
Както обикновено ездата под безкрайното лъчезарно небе донесе покой на Елиса. Болката от предишната нощ бавно се отдръпна. Чак сега за първи път, откакто бе влязла в спалнята на Хънтър, тя успя да си поеме дълбоко дъх.
Не трябваше да мисли за Хънтър. Само кравите бяха важни. Те бяха нейното бъдеще.
Кравите, а не Хънтър.
Леопард помръдваше уши във всички посоки и проверяваше всеки непривичен звук. Големите му ноздри поемаха дълбоко въздуха и търсеха в него непознати миризми. Юздите висяха свободно върху гривата му. Ездачката му успяваше съвсем добре да го насочи в желаната посока само с натиск на коленете си.
Елиса изцяло се доверяваше на усета на жребеца си. Тя знаеше, че сетивата на коня са много по-остри от нейните. Ако в блатото се криеше някой или нещо, Леопард щеше да го забележи много преди нея.
Елиса тъкмо беше забелязала няколко прясно пречупени тръстики, когато Леопард се закова и извъртя глава в обратна на блатото посока. Наостри уши, вдигна високо глава и се загледа към планините.
Някъде в далечината се чуваха изстрели и крясъци. Елиса заслони очи и се изправи в стремената, за да огледа по-добре равнината в посока на Рубиновите планини.
Миг по-късно различи силуета на човек, който бягаше по билото на едно възвишение надолу към блатото. След още миг Елиса видя, че това е индианско момиче, което бяга с всичка сила. В ръцете си стискаше нещо, което приличаше на вързоп дрехи.
Доста назад от момичето препускаха четирима ездачи. Конниците подвикваха и крещяха, сякаш бяха излезли на лов за пуйки. Мъжете очевидно не се безпокояха, че момичето може да се скрие в блатото, преди да са успели да го хванат.
Изведнъж Елиса се напрегна и присви очи, за да види по-добре с надеждата, че греши.
Не бъркаше. Двама от конниците яздеха големи дорести мулета.
Кланът Кълпепър! Елиса изплашено измъкна карабината си. Горката индианка нямаше никакъв шанс. Просто си играеха с нея като котка с мишка и се наслаждаваха на страха й.
Елиса даде три бързи изстрела във въздуха, за да предупреди ездачите на Ладър Ес, които работеха в покрайнините на блатото. После мушна карабината обратно в кобура на седлото и заби пети в лъскавите хълбоци на Леопард.
Жребецът тръгна от място в галоп само с няколко яростни скока. Елиса се приведе ниско над шията му и с колене го подкани да върви дори още по-бързо. Не обръщаше внимание на опасностите, които криеше бясното препускане из неравната местност, която прелиташе под копитата на Леопард.
Елиса съвсем точно разбра кога я забелязаха. Единият от ездачите подвикна и пришпори мулето си пред останалите. Другите мъже извадиха оръжията си и започнаха да стрелят по бягащото момиче.