Бунтарката

Най-накрая той се обърна. Очите му бяха много тъмни, лицето му — отслабнало, по-остро от всякога.

— Иън. Радвам се да те видя — рече тя, като се отдръпна съвсем леко.

Той се усмихна.

— И аз, Риса. Изглеждаш прекрасно, както винаги. Много си красива.

— Благодаря — рече тя меко, а после се спря. — Предполагам си разбрал, че Алена…

— О, да, знам, че е напуснала Вашингтон. Знаеш ли, изумително е колко бавно се придвижват военните заповеди и колко бързо могат да се променят нещата между хората. Всъщност бях точно до Ню Орлиънс и гонех един южняшки военен кораб с хората си, когато срещнах друг офицер, който бе прекарал известно време тук. Той бе натъжен от ареста на Роуз и нямаше търпение да научи дали знам колко много са се разтревожили другите хора тук, настроени проюжняшки, включително и жена ми. Офицерът изглежда смяташе, че Алена е напуснала в знак на протест заради Роуз. Но аз не мисля, че е така. Според мен е тръгнала, защото е била в един кюп с Роуз. Ти какво смяташ?

Риза го погледна и се поколеба.

— Ами… естествено, ти знаеш, че съм отявлен съюзнически патриот, така че едва ли някой ще сподели с мен мислите си по въпроса… Чай, Иън? Уиски? Какво мога да ти предложа? Радвам се да те видя, макар и да не си планирал присъствието си тук. Нека ти донеса нещо за пиене.

Тя се запъти да мине покрай него. Той се протегна и я хвана за ръката. Хвана я здраво, но не болезнено и тя имаше чувството, че кобалтовите му очи минават през нея.

— Знаеш повече, отколкото ми казваш.

— Тя ми писа — рече Риса бързо. — Разбира се, тя знаеше, че ще се вбесиш от решението й да замине на юг, но… мисля, че искаше да си иде у дома, в Беламар, макар и да предполагам, че все още е в Сейнт Августин.

— А бебето? — попита той и Риса прехапа устни, като внезапно долови болката зад гнева му.

— Шон е много добре, направо цъфти — рече Риса. — Изобщо ли нямаш новини от Алена? Е, предполагам, че е било трудно… Аз не съм сигурна, че бих могла да се свържа с теб, Иън, ако ми се наложи.

— Алена е оставила бележка на бюрото ми преди три месеца и това е последното, което съм чул от нея — рече Иън и стоманената нотка на смъртоносен гняв се върна в гласа му.

— Сигурна съм, че щеше да се свърже с теб, ако знаеше как, Иън. Тя те обича.

— Може би.

— Аз бих се свързала с теб, ако…

— Ако някога в бъдеще ти потрябвам за нещо, отиди при генерал Брайтън. Той знае как да ме открие.

Риса кимна.

— Наистина не бива да се гневиш толкова. Тя само се прибра вкъщи. Мисля, че трябва ти да я потърсиш.

Мрачният му вид издаде съмнението му.

— Иън, тя е южнячка. Домът й е в Юга.