Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
Каин се взираше в очите на председателя, без да помръдва.
— Помислете за последствията от подобно действие. Видяхте как обществото се зарадва, като разбра за бременността й. Ако тя изгуби бебето, хората ще са покрусени. А ако се самоубие, ще е още по-тежък удар. Сега не е време да си сваляме умишлено морала. Хората са отчаяни. Според мен поемате излишен риск.
Базил махна пренебрежително с ръка.
— Общественият морал ще падне за малко и после ще се вдигне. В такива трагични времена хората се хващат за всяка сламка. — Председателят се наведе да помирише едно бяло цвете. — За наше щастие принц Даниъл се справя забележително добре. Толкова е уплашен, че оказва пълно съдействие. Е, понякога се държи наперено пред слугите, но никога около мен.
Каин явно не беше доволен.
— Изкарва си го на другите. Това не е добро качество за лидер, сър. Трябва да се постараем да му го втълпим, докато все още възприема. В противен случай може да ни навреди в бъдеще.
— Напротив. Според мен това е знак за самочувствие. Кралят трябва да се държи точно така, стига да изпълнява каквото му наредя.
Каин продължаваше да се бори с гнева си. Базил беше дори доволен да види малко характер в заместника си.
— Сър, може ли да говоря искрено?
— Ако искам ласкатели, мога да си намеря цяла тълпа.
— Вашата неприязън към Питър подминава професионалните граници и се превръща в лична вендета. Според мен това ви пречи да взимате рационални решения.
— Никога не съм губил от поглед цялостната картина. Списъкът с прегрешенията на Питър е безкрайно дълъг, както и този на хората, които са ме разочаровали. Смятам постепенно да възстановя реда и за тази цел трябва да направя всичко необходимо. Имам си собствена методология.
Срещата бе приключила.
— Напишете писмото. Може да не се наложи да го използваме, но искам да сме готови.
81.
Антон Коликос
Антон И Вао’сх горяха от нетърпение да споделят новите истории, които бяха открили в хранилището, и се отправиха към новите покои на губернатора Райдек’х. Вече бяха отсели най-провокативните и интересни документи, но още не разполагаха с лек за проблемите на мага-император.
Младежът изглеждаше изтощен, но и много по-уверен и решителен, отколкото на бойния лайнер. Трябваше да надзирава толкова много операции и да повдига духа на толкова хора, че нямаше време за колебания.
Язра’х се присъедини към тях, нетърпелива да узнае какво са открили. Красивата, но заплашителна жена седна съвсем близо до Антон, въпреки че той не й бе оставил много място. Ухаеше на чистота и свежест, макар че не носеше парфюм. Грациозните й котки обиколиха два пъти помещението и се настаниха в краката на Антон.
Райдек’х се обърна нетърпеливо към стария паметител.
— Историята героична ли е? За Хирилка? — Момчето се настани в един стол, който беше твърде широк за него.
— Това е историята на Сенчестия флот, попаднал в капан на тънката граница между светлината и мрака. — Антон също бе проучил документите, но предпочиташе приятелят му да разказва. Вао’сх имаше вроден талант.
— Орикс… отдавна забравено име на място, което вече не се посещава. Това била нашата първа колония, която станала жертва на шана рей. — Лицето на паметителя ставаше по-мрачно с всяка дума, гънките на челото му сменяха цветовете си. — Шана рей. Създанията на мрака дошли от тъмните си бездни и погълнали разузнавателния ни флот, убили екипажите, като ги лишили от светлина! — Той си пое бързо дъх и продължи:
— Илдирийците все още не познавали същността на този враг. Шана рей се разпростирали като вълна от живи сенки, поглъщащи светлината и живота. Орикс бил първият свят, на който се натъкнали. Пълен с цъфтящи поля и щастливи семейства. Шана рей разпрострели мрака си над бедните хора, затъмнили очите и сърцата им. Настанала постоянна нощ.
Първичното слънце на Хирилка залязваше и сега небето се оцветяваше в оранжево от светлината на вторичното. Помещението ставаше все по-мрачно. В унисон с историята на паметителя.
— Когато магът-император усетил, че хората му са в беда, изпратил септа бойни лайнери на помощ. Седем кораба, въоръжени с най-добрите оръжия и с най-смелите екипажи. И седемте изчезнали в мрака… Магът-император почувствал ужаса през тизма и наредил на учените си да измислят нови оръжия с помощта на Източника на светлина. Скоро смелият тал Бриа’нх се отправил със своята кохорта към умиращата колония. Носел сто слънчеви бомби — сателити, които излъчвали силна, пречистваща светлина. Талът бил готов да отмъсти на коварните нападатели.
— Слънчевите бомби избухнали и светлината изгорила шана рей като киселина. Носела радост на илдирийците и смърт на създанията на мрака. Черният покров над планетата постепенно се вдигнал… но накрая бомбите изгаснали. Тогава шана рей се завърнали, готови за ново безмилостно клане. Тал Бриа’нх бил изправен пред стена от мрак, който не можел да победи. Изпратил куриери с подробности за битката и останал на флагмана си. Помощта нямало да пристигне навреме. — Вао’сх задържа дъха си, вмъкваше майсторска пауза за покачване на напрежението. Една от исикските котки се притисна по-близо до крака на Антон. — Когато подкрепленията пристигнали, Орикс изглеждал все едно някой бил боядисал цялата планета в черно. Шана рей успели да унищожат всичко живо. И до ден-днешен там не вирее и не живее нищо.