Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Дано не си си счупила тазобедрената става — промърмори Риана и се качи в асансьора.
— Много ме зарадва, сега се чувствам много по-добре. — Примирено въздъхна, облече хавлията и с нежелание се запъти към специалната маса, поставена под арка, обвита с красиви пълзящи растения. След няколко минути Риана се върна с кожено куфарче.
„Колко е грациозна“ — помисли си Ив, а на глас изрече:
— Нали имаш час при фризьора?
— Обадих се и го промених. Легни по гръб, първо ще се погрижа за коляното ти.
— Взимаш ли допълнителна такса за посещения по домовете?
Червенокосата леко се усмихна и отвори куфарчето. Ив надникна вътре и побърза да извърне глава. Господи, колко мразеше всякакви лекарства!
— Тази визита е безплатна. Радвам се на възможността да лекувам живо същество. От две години се занимавам само с дроиди.
— Сега вече съм напълно спокойна. — Ив затвори очи, а Риана извади минискенер и прегледа коляното й. — Защо се занимаваш с лабораторна работа, след като не ти допада?
— Хм… няма счупване, което ме радва. Но възпалението е сериозно. — Тя отново бръкна в куфарчето. — Колкото до лабораторната работа, Рурк е отчасти причина за решението ми. Предложи на двама ни с Уилям толкова щедро възнаграждение, че не можахме да му устоим. Рурк знае как да изиграе картите си.
Ив изненадано възкликна, когато усети нещо леденостудено върху коляното си, после иронично промърмори:
— Да, тази негова способност ми е до болка позната.
— Той знаеше за големия ми интерес към моделите на поведение и въздействието на стимулаторите. Възможността да създам нови технологии, да разполагам с неограничени средства за експерименти, беше невероятно примамлива. Дори от суета не бих отказала да участвам в създаването на нещо ново, което положително щеше да има успех, щом беше замислено от Рурк.
Ив осъзна, че не е трябвало да затваря очи. Имаше усещането, че се носи във въздуха. Пулсиращата болка в бедрото й понамаля. Риана намаза и рамото й с някакъв крем, който сякаш разхлади кожата й. Ритмичните движения на пръстите й действаха успокояващо.
— Имам среща след два часа — промълви Ив като в полусън.
— Имаш време, почини си. — Риана отстрани лапата и със задоволство забеляза, че отокът е спаднал. — Ще повторя процедурата, после отново ще сложа компрес с лед. Предупреждавам те, че дълго време при преумора ще изпитваш болка. Моят съвет е няколко дни да не се движиш много.
— Да. Няма да се движа.
— Кой те подреди така? Човекът, когото арестува снощи ли?
— Не. Той не ми създаде никакви проблеми. Мръсник такъв! — Тя сви вежди и между тях се образува едва видима бръчица. — Но нямам улики срещу него.
— Сигурна съм, че ще откриеш. Ти си изключително предана на професията си. Видях по телевизията как с риск за живота си застана на перваза на покрива до Съриз Дивейн.
— Всичко беше напразно. Не успях да я спася.
— Да, знам. — Риана продължи да я разтрива с обезболяващ крем. — Представям си какво си изпитала, след като самата аз изтръпнах от гледката. Видяла си изражението й и погледа й миг преди да се хвърли от покрива.
— Тя се усмихваше.
— Забелязах.
— Искаше да умре.
— Нима?
— Каза ми, че е прекрасно. Че това е най-върховното изживяване.
Риана чувстваше удовлетворение, че е помогнала на Ив според възможностите си. Разстла друга кърпа върху Ив и замислено проговори:
— Някои хора вярват, че смъртта е най-прекрасното преживяване. Независимо от напредъка на медицината и на технологиите хората си остават смъртни. И тъй като рано или късно ще умрем, по-добре е да очакваме с радост края си, отколкото да се страхуваме от него.
— Според мен трябва докрай да се борим със смъртта.
— Не всеки има воля и желание за борба. Някои умират с радост, други се съпротивляват. Но краят е еднакъв за всички. — Тя повдигна ръката на Ив и машинално измери пулса й.
— Някой я бе накарал да скочи от небостъргача. Това означава, че Съриз е била убита и че аз трябва да открия престъпника.
— Гледай да поспиш. Ще помоля Съмърсет да те събуди навреме, за да не закъснееш за срещата.
— Много благодаря.
— Няма защо. — Тя докосна рамото на Ив. — Нали сме приятелки.
Още няколко секунди наблюдава Ив, сетне погледна часовника си, украсен с диаманти. Трябваше да побърза, за да не пропусне отново часа си, но преди това трябваше да свърши още нещо.
Прибра всичко в куфарчето. Постави на масичката тубичка с обезболяващ крем и забързано се отправи към асансьора.