Отмъстителите

7

Том Билингзли стоеше на вратата на кухнята и през сгъстяващия се мрак се взираше в отворената порта, опитвайки се да разгадае звуците и гласове, които долитаха отвъд. Едва не получи инфаркт, когато някой го потупа по рамото.

Ако беше по-млад, щеше да просне нахалника на земята я с юмрук, я с лакът, преди и двамата да се усетят какво става, но стройният младеж, който умееше да отвръща с такава бързина и гъвкавост, отдавна вече го нямаше. Билингзли наистина замахна, но червенокосата жена със сините къси панталонки има достатъчно време да отстъпи назад и изкривената от артрита ръка изсвистя във въздуха.

— За Бога, жено! — викна той.

— Извинявай. — Пред него се изпречи Одри, чието инак хубаво лице сега бе ужасно изпито. На лявата й страна имаше синина с отпечатъка на човешка длан, а носът й бе подут и в ноздрите й се виждаше засъхнала кръв. — Мислех да ти се обадя, но реших, че ще те уплаша още повече.

— Какво се е случило, Од?

— Няма значение. Къде са другите?

— Някои са в гората, други са оттатък, у Кърстин. Не… — Дочу се вой. Слънцето вече беше залязло и във вечерния здрач останаха да тлеят пепеливооранжеви отсенки. — Нещо лошо става в гората. Чуват се писъци… — Той се замисли. — А къде е Гари?

Тя отстъпи встрани и посочи Гари, който лежеше на прага между кухнята и дневната. Бе се унесъл, стискайки ръката на жена си. В промеждутъка — макар и кратък — от писъците откъм гората Олд Док го чу да хърка.

— Мариел ли е под покривката? — попита Одри. Том кимна.

— Трябва да отидем при другите. Преди да започнат отново. Преди онези да се върнат.

— Знаеш ли какво точно става тук, Од?

— Не мисля, че някой знае с точност, но някои неща са ми известни. — Притисна длани към челото си и затвори очи. Така заприлича на студентка, която се бори с някое ужасно дълго уравнение. После отпусна ръце и отново го погледна. — По-добре да идем оттатък. Трябва да сме заедно.

Той вдигна брадичка към спящия Гари:

— А с него какво ще правим?

— Не можем да го носим, а дори и да можехме, как ще го прехвърлим през задната ограда на Дейвид Карвър? Ще отбележим забележителен успех, ако успеем да прехвърлим теб.

— Ще се справя — леко обиден, отвърна той. — Не ме мисли мен, Од, чудесно ще се справя.

Откъм гората отново долетя вик, последван от изстрел, после някакво животни зарева в предсмъртна агония. В отговор поне хиляда койоти завиха в един глас.

— Не е трябвало да отиват там — рече Одри. — Разбирам ги, но идеята не е била удачна.

Олд Док кимна.

— Мисля, че вече и те са го разбрали.