Случаят Джем
- Автор: Мутафчиева Вера
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят Джем». Краткое содержание книги:
Вечерта — след като гостите бяха починали — присъствувах на едно източно зрелище: Янош Прюис поднесе подаръците от крал Матиаш. Част от него с,е разигра навън — там маджарите изведоха дарените коне. Три вида бяха те, а от всеки вид — по двайсет и пет. Останалите дарове явно предугаждаха вкуса на мадам де Божьо към краен разкош. Едно след друго маджарите внесоха в залата няколко сандъка съдове от дантелен порцелан; дрехи, тъкани от чисто златни нишки, накити — така обсипани със скъпоценни камъни, че пареха очите. И накрая, като връх на всичко: спалня, отлята от злато (или поне дебело позлатена).
В цялото това великолепие намирах нещо почти смешно; то сякаш беше предназначено за Атила илиТамерлан. Не на същото мнение бе френският двор и преди всичко-дамата. Забелязах, че щедростта на крал Матиаш я смая, особено — в комбинация с изключителния чар на пратеника му. Мадам де Божьо така се разтопи, на свой ред прояви такова разточителство в пирове, танци и увеселения, че аз разбрах: трябва да се действува без отлагане, всяка минута на Прюис в Анселми е чиста загуба за нас.
На третата заран след пристигането ни отправих тайно човек до брат ДОбюсон. В писмото си настоявах да бъдат проводени веднага при Джем двама негови хора — най-надеждните, несъмнено, — за да го подготвят за плана, който отдавна обмисляхме. От друга страна, за Венеция трябваше да замине наш човек, който да предупреди Републиката, че Джем много вероятно ще премине у крал Матиаш. Знаехме нейните сметки и тесните и връзки с Баязид — Венеция би направила всичко против успеха на Матиаш Корвин. В този случай тя щеше да работи в полза на Папството, макар и против волята си.
След като изпълних своя дълг, аз присъствувах в добро настроение на по-нататъшните прюисови старания. А те бяха неизчерпаеми. Янош Прюис бе заложил цялото си обаяние и дарби, за да замае франция. Красноречието му подкупваше всеки събеседник, неговите широки познания, богатство и щедрост караха двора да вижда в Маджарско някаква незнайно издигната, цветуща страна. Прюис не пестеше средства, не пестеше и себе си, за да постигне своята цел.
Странно е, че не успя още в първите десет дни; Кралският съвет изслушваше благосклонно увещанията му и приемаше неговите дарове, но протакаше. Ето защо, вплетени във война с Англия, французите се бояха от Свещената римска империя — другояче казано, от Германия. Както винаги там беше мътно, бореха се най-разнообразни течения, а претендентът за престола — ерцхерцог Максимилиан — бе върл враг на франция и още отсега, в качеството си на фландърски владетел, й правеше всекидневни пакости.
С една дума, дворът търсеше сила отвъд Германия, която да заплашва гърба й, докато самата франция оправи работите си с британците. Такава сила беше тъкмо Маджарско.
Какъв интерес би имал кралят на Франция да й отстъпи Джем? Наистина тогава един съюз между франция и Маджарско ще бъде не възможен, а сигурен. И в същия миг Корвин (вече получил Джем) ще се впусне във война с Турция, оставяйки на мира германците, а франция ще се озове между два огъня. Ако ли пък Съветът би отказал Джем, разривът с Маджарско щеше да е пълен. И така, френският двор извърши единственото, което налагаха интересите му — отлагаше. А през това време — цели шест месеца, половин година — Янош Прюис пилееше злато и очарование в Анселми, Париж и пак Анселми, изгаряше от нетърпение, а по-късно и от ярост, усмихвайки се на дамата и любовника й, на малокръвното кралче и министрите му. С мене той се носеше неизменно добре, сякаш общите ни несполуки в случая Джем ни побратимяваха.
Впрочем от месец август 1487 ние вече не бяхме двама, яви се и трети — посланикът на Венеция. В Анселми го гледахме като натрапник, той заучаствува по-късно в нашата надпревара и не можеше да играе на равна нога. Но усещахме, че сполуката е негова: само той от трима ни не желаеше Джем за своя господар, а непрекъснато увещаваше Съвета да го запазел за Франция.
Откъм септември бяхме — Прюис и аз — уверени, че така именно и ще стане. В държането на Кралския съвет към нас запрозира хлад, дамата вече не хвърляше към Прюис гладни погледи, а адмиралът сдържано се сбогува и потегли към бойното поле в Бретан — изведнъж там почувствували остро отсъствието му. Забелязвах, че сега чак Прюис изгуби търпение: дворът беше прекалил. Епископът на Варадин започна да се отлъчва по лов и пътешествия, вечер седеше вече съвсем не ведро обаятелен всред обществото, а от намеците му се разбираше, че Маджарско ще се стреми към съюз с Германия.