Мозъци
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мозъци». Краткое содержание книги:
Приключиха обиколката на изолираната зала, която се оказа нещо средно между болнично отделение и компютърен център. В дъното имаше нещо, което наподобя ваше апаратура за неотложна помощ, използвана във всяко спешно отделение. Пред редицата от монитори беше седнал мъж с дълга бяла престилка, който изобщо не вдигна глава при приближаването на новодошлите.
Филипс отново се спря пред контейнера с Катрин Колинс и най-сетне усети, че му се възвръща дар-слово.
— Какви процеси се развиват в мозъка на този спесимен? — попита с преднамерено равнодушен тон той.
— Тук използваме особената роля на сензорните нерви — поде с въодушевление Майкълс. — По странна ирония на съдбата, мозъкът е нечувствителен към собственото си състояние и на мен ми хрумна да свържем периферната нервна система на Катрин с електродите в мозъка. По този начин тя сама ни обяснява кои сектори от мозъка й функционират във всеки даден момент. За целта сме създали специална система за обработка на получената информация.
— Искаш да кажеш, че този спесимен е в състояние да комуникира с теб? — изненадано го погледна Мартин.
— Разбира се. В това е красотата на цялата работа. Караме човешкия мозък да се самоизследва. Сега ще ти покажа как става това…
Срещу контейнера на Катрин Колинс беше монтиран компютърен терминал, чийто екран беше на едно ниво с очите й. Снопче кабели го свързваха със задната част на контейнера и главния компютър. Майкълс набра няколко думи на клавиатурата и те се изписаха на екрана:
КАК СЕ ЧУВСТВАШ, КАТРИН?
Въпросът се стопи, на негово място изплуваха други думи:
ЧУДЕСНО. ИЗГАРЯМ ОТ НЕТЪРПЕНИЕ ЗА РАБОТА. МОЛЯ, СТИМУЛИРАЙТЕ МЕ.
Майкълс се усмихна и извърна глава към Мартин:
— На това момиче никога не му е достатъчно. Тя е сред най-добрите…
— Какво означава „стимулирайте ме“? — попита Филипс.
— Имплантирахме един електрод в центъра за насладата в мозъка й и чрез него я поощряваме в работата. В момента на стимулацията тя изпитва усещането за сто оргазма едновременно. Сигурно е страхотно, защото непрекъснато го иска…
Майкълс отново се обърна към клавиатурата.
ДОБРЕ, НО САМО ВЕДНЪЖ, КАТРИН. ТРЯБВА ДА ПРОЯВЯВАШ ТЪРПЕНИЕ.
После натисна един червен бутон, монтиран до клавиатурата и тялото на момичето започна да потръпва в контейнера.
— Оказа се, че системата за възнаграждение на мозъка е могъщ мотивиращ фактор, по-силен дори от чувството за самосъхранение. След дълъг и упорит труд открихме начин да я включим в процесора от най-ново поколение и по този начин направихме апаратурата изключително ефективна.
— Кой е в основата на всичко това? — промълви Филипс, все още несигурен дали може да вярва на очите си.
— Няма такава личност — отвърна Майкълс. — Никой не може да поеме сам нито славата, нито евентуалните укори. Нещата се развиваха на етапи, едно откритие водеше към следващото. Но все пак има двама души, които носят основната отговорност — това сме ние с теб.
— И аз ли?! — смаяно попита Филипс и лицето му изведнъж посърна.
— Да, и ти. Знаеш, че интересът ми към изкуствения разум датира отдавна. Той беше в основата на желанието ми да работя с теб. Проблемите при разчитането на рентгеновите снимки ми помогнаха да оформя основната концепция на цялата си научно-изследователска дейност, която нарекох „разделителна способност“. Човек притежава способността да вижда общото и индивидуалното в голямо количество рентгенови снимки — нещо, на което не бяха способни дори най-съвършените компютри. Анализирайки внимателно твоята методология за разчитане на тези снимки, аз успях да изолирам главните логически стъпки в процеса и да ги заложа в компютъра. По този начин създадох програмата, която дублира изцяло функциите на рентгенолога. Може би това ти звучи объркано, но на практика не беше така. Просто трябваше да разберем как функционира човешкият мозък при разпознаването на определени обекти. За целта създадох екип от физиолози, които работеха по проблемите на неврологията. Инжектирайки радиоактивен диоксиглюкозат в мозъка на избрани пациенти, ние бяхме в състояние да проследим разпознаващите им реакции. За целта използвахме офталмологичните схеми за проверка на зрението. Радиоактивната глюкоза причинява микроскопични дупчици в мозъка на опитния екземпляр, като убива всички нервни клетки, участвали в разпознаването на офталмологичната схема. Картографирайки тези дупчици, ние успяхме да установим точния начин, по който функционира мозъкът. Техниката на селективна деструкция се използва от години при изследването на животинския мозък. Разликата при приложението й върху хора е очевидна, именно тя ни позволи за кратко време да постигнем блестящи резултати.