Наследството на завоевателите

Трр-гилаг знаеше какво се е случило. Някак бяха разбрали за историята с фссс-органа на Прр’т-зевисти, в която главната роля бяха изиграли двамата с Клнн-даван-а. Сега предстоеше процес и присъда. Всичко бе свършило — кариерата, достойнството, предбрачното споразумение. Последният шанс за оцеляване на Прр’т-зевисти.

Всичко бе свършило. И все пак, въпреки че чувствата му се мятаха между паниката и примирението пред неизбежната катастрофа, една малка част от съзнанието му упорито отказваше да отхвърли натрапчивото усещане, че нещо не е съвсем точно. Какво общо имаше с това самият Върховен вожд? Защо бяха повярвали, че ще се подчини на повикването и доброволно ще се върне на Оакканв? Не трябваше ли да го поставят под стража още на Дхаранв?

Страховете и колебанията му още препускаха в главата му, когато двамата със старейшината стигнаха до вратата. Кабинетът не беше същият, в който бе предния път (нима оттогава бяха изминали само осем завъртания?), веднага след безславното завръщане на изследователската група от Базов свят дванадесет.

— Влезте — каза старейшината и изчезна. Като правеше неуспешни опити да успокои опашката си, Трр-гилаг хвана дървената халка и отвори вратата.

Стаята беше по-малка от личния му кабинет, а мебелировката й се оказа още по-проста. Но сякаш излъчваше някакво усещане за древност и история. Двама зхиррзхианци го очакваха — Върховният вожд и говорителят на клана Дхаа’рр Квв-панав.

— Влезте, изследовател Трр-гилаг — с гробовен глас каза Върховният. — Познавате говорителя на Дхаа’рр, нали?

— Познавам го. — Трр-гилаг кимна почтително и на двамата и забеляза странната липса на плодове кавра. Очевидно в личните покои на Върховния не се обръщаше внимание на подобни формалности.

— Страхувам се, че имам лоши новини за вас, изследовател — каза Върховният, — които засягат жизненоважен въпрос. Поради причини, които ще станат ясни по-късно, реших да се намеся лично. Седнете, моля.

Трр-гилаг се отпусна на посоченото му кресло, като с всички сили се мъчеше да задържи напиращата лавина от думи. Каквото и да знаеха — каквото и да си мислеха, че знаят — той не трябваше доброволно да ги снабдява с допълнителна информация. Двамата с Трр-мезаз бяха попадали безкрайно много пъти в подобни капани като деца.

— За какво става въпрос? — попита той колкото се може по-спокойно.

— Свързано е с майка ви, Трр-пификс-а — каза Върховният, без да сваля изпитателен поглед от Трр-гилаг. — Обвинена е в изключително тежка кражба. Тя… всъщност неизвестни лица, наети от нея, нощес са проникнали в родовия храм на Трр. И са откраднали нейния фссс-орган.

Мускулите на цялото му тяло се стегнаха. Не можеше да помръдне.

— Какво?! — възкликна Трр-гилаг.

— Много добре чу — каза Квв-панав. Грубият му глас разсече тишината като нож. — Наела е някакви крадци и е отмъкнала своя фссс-орган.

Трр-гилаг погледна към него, но парализираният му ум изобщо не успя да регистрира физиономията му. Значи го бе направила. Наистина го бе направила. Майка му беше откраднала своя фссс-орган. И той е бил в ръцете й.