Магия за мрак

— Е, надявам се заточението му да не е било прекалено тежко, но си струваше да купя тези негови „Тоскански разкази“. Имам намерение да включа в новата си книга аргументите му против самоубийството. Централната метафора е много подходяща и прави силно впечатление; той казва, че сме като караули на войска, назначени от боговете по причини, които не знаем, и при това положение да се самоубиеш, означава да дезертираш от поста си.

— Както, струва ми се, казах на един много млад принц преди доста време.

Мейл се засмя спокойно.

— Така беше и учителят ми беше прав. Чакай, да не забравя да ти кажа нещо. Стига да желаеш, можеш да останеш тук цял живот. Не мога да ти предложа великолепието на кралския двор, но в Канобейн е топло през зимата.

— Много великодушно от твоя страна и наистина съм изкушен, но имам роднини, при които ще отида.

— Роднини ли? Разбира се, трябва да имаш роднини. А аз смятах, че майсторите на деомера трябва да изскачат пораснали направо от земята.

— Като жаби от топлата кал ли? О, ние не сме дотам необикновени — във всеки случай не съвсем.

Тръгвайки си, Невин се измъкна на зазоряване, преди семейството да се е събудило, за да спести на всички горчивата раздяла. Докато се отдалечаваше, се обърна да погледа кулата, бледото сияние на Канобейнския фар и разбра, че повече няма да види Мейл. Щеше му се наистина да има близки, при които да отиде, но, разбира се, далечните му родственици, доколкото ги имаше, бяха до един в някой от воюващите дворове, а се налагаше точно тях известно време да избягва. Беше съвсем просто — трябваше да се престори на умрял. След много години на места, където са го познавали, щеше да се появи друг билкар Невин, без хората да задават неудобни въпроси за необикновено дългия му живот.