Грешникът
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Осемнайсет
Ризоли караше през сивия следобед, виждайки пътя пред себе си през мъгла от гняв. Подаръците, които бе купила преди малко, бяха пръснати върху задната седалка заедно с руло хартия за увиване и лъскава лента, но мислите й не бяха свързани с Коледа. Мислеше за момичето, което ходеше босо по снега. Момичето, което търсеше болката от премръзването, за да заличи по-дълбоката си агония. Нищо обаче не беше в състояние да уталожи вътрешните му терзания, никакви молитви или самобичуване не можеха да потушат писъците на душата му.
Когато най-сетне мина между гранитните колони и спря пред къщата на родителите на Камий, беше почти пет часа, а раменете й се бяха схванали от дългото шофиране. Излезе от колата и напълни дробовете си със студения солен въздух. Изкачи стъпалата пред външната площадка и позвъни.
Отвори й тъмнокосата икономка, Мария.
— Съжалявам, детектив, но мисис Мажин не е тук. Тя очакваше ли ви?
— Не. Кога ще се прибере?
— Излезе из магазините с момчетата. Би трябвало да се върне за вечеря. След един час.
— Тогава ще я почакам.
— Не съм сигурна…
— Просто ще правя компания на мистър Мажин. Ако нямате нищо против.
Макар и неохотно, Мария я пусна в къщата. Една жена, която беше свикнала да се подчинява на другите, нямаше да препречи пътя на представител на закона.
Ризоли нямаше нужда Мария да й показва пътя; мина по същия полиран под, покрай същите картини с морски сцени, и влезе в Морската стая. Разкриващата се от прозорците гледка беше зловеща, пришпорваната от вятъра вода бе покрита с бяла пяна. Рандъл Мажин лежеше на дясната си страна в болничното легло, с лице към прозорците, за да вижда приближаващата буря. Място на първия ред за наблюдаване размириците на природата.
Седналата до него медицинска сестра забеляза посетителката и се изправи.
— Здравейте?
— Аз съм детектив Ризоли от бостънска полиция. Просто чакам мисис Мажин да се прибере. Реших да видя как е мистър Мажин.
— Все така.
— Как прогресира състоянието му след инсулта?
— Правим физиотерапия вече от месеци, но дефицитите са много сериозни.
— Постоянни ли са?
Сестрата погледна към своя пациент, после направи жест на Ризоли да излязат от стаята.
В коридора обясни:
— Не ми се иска да говоря за него, когато може да ни чуе. Знам, че разбира.
— А вие как го разбрахте?
— По начина, по който ме гледа. По реакциите му. Макар да не може да говори, мозъкът му функционира. Днес пуснах запис на любимата му опера — „Бохеми“. И видях сълзи в очите му.
— Може да не е от музиката. Може да е просто от чувство на безпомощност.
— Определено има правото да се чувства безпомощен. След осем месеца почти не се наблюдава възстановяване. Прогнозата е доста мрачна. Почти със сигурност няма никога вече да ходи. Едната му страна ще бъде завинаги парализирана. Колкото до говора, е… — Поклати тъжно глава. — Мозъчният удар е бил масивен.
Джейн се обърна към Морската стая.
— Ако желаете да си направите кафе пауза или нещо от този род, ще бъда щастлива да поседя с него.
— Няма да имате нищо против?
— Освен ако има нужда от някакви специални грижи.
— Не, не е необходимо да правите нищо. Само му говорете. Той цени това.
— Да. Ще говоря.
Младата жена се върна в Морската стая и придърпа един стол до леглото на болния. Седна така, че да вижда очите му. Така, че той да не може да не вижда нейните.
— Здравей, Рандъл — започна тя. — Помниш ли ме? Детектив Ризоли. Ченгето, което разследва убийството на дъщеря ти. Знаеш, че Камий е мъртва, нали?
Видя как в сивите му очи проблесна тъга. Знак, че я разбира. И че скърби.
— Красива е била дъщеря ти. Но ти го знаеш, нали? И как би могъл да не го знаеш? Наблюдавал си я всеки ден в тази къща. Виждал си как расте и се превръща в млада жена. — Направи пауза. — И видя как се разпада.
Очите продължаваха да я гледат, продължаваха да попиват всяка нейна дума.
— Та кога започна да я чукаш, Рандъл?
От другата страна на прозорците вятърът изви страховито. Дори в нарастващия здрач белите качулки на вълните проблеснаха ярко на фона на притъмнялото бурно море.
Рандъл Мажин вече не я гледаше. Бе преместил погледа си и го бе насочил надолу, отбягвайки отчаяно очите на своята събеседница.
— Тя е само на осем години, когато майка й се самоубива. И изведнъж Камий си няма никой друг, освен своя татко. Тя се е нуждаела от теб. Вярвала ти е. И ти какво направи? — Ризоли поклати глава с отвращение. — Знаеш колко деликатна и уязвима е била. Знаеш и защо е излязла да ходи босонога по снега. Защо се е заключвала в стаята си. Защо е избягала в манастира. Бягала е от теб.