Обратими грешки

— Е, с мен поне определено се разправи — съгласи се Артър. После тежко въздъхна и докосна мястото над сърцето си. Нямаше нужда да пита кой коментар го е засегнал най-тежко. „Само че никоя от тях не те е обичала“. За пореден път се удиви от тайните, които се криеха в душата на Артър Рейвън.

Стигнаха пазарния комплекс и Артър обиколи, за да може да спре точно на входа на „Мортън“, но на нея не й се слизаше. Беше решена този път да не стане причина за пореден вътрешен дискомфорт и й се искаше да му каже няколко утешителни думи, които бе приготвила специално за него след раздялата пред магазина в Сентър Сити вчерашния ден.

— Артър, не бих искала да човъркам раната, но трябва да ти кажа нещо с няколко думи. Онова, което ме засегна вчера, бе, че ти се чувстваш толкова отхвърлен. Уверявам те, от моя страна нямаше нищо лично.

Артър направи гримаса.

— Разбира се, че е лично. Това е възможно най-личното нещо от всички. Как иначе би го нарекла?

— Артър, ти не се замисляш за реалностите.

— Виж — каза й той, — имаш пълното право да ми откажеш. Не се чувствай неудобно, че си го направила. В крайна сметка светът е пълен с жени, които биха предпочели да не бъдат забелязвани заедно с мен.

— Артър! Изобщо не става дума за това. — Изненада се от убедеността в думите си. Не, Артър в никакъв случай не бе Прекрасния принц, но тя се придържаше към старомодния възглед, че красотата е привилегия на жените. В интерес на истината, външният му вид не я безпокоеше толкова, колкото ръстът му… все пак той беше десетина сантиметра по-нисък от нея дори когато тя бе на нисък ток. Но й беше приятно да бъде в компанията му. Този мъж бе роб на собствените си страсти. Той просто не можеше да се владее. Но съзнаваше този си недостатък. За сметка на това беше проницателен и непреклонен в отстояването си на правата кауза. Всъщност именно точно праволинейността му и отказът да се огъне пред лудостта на сестра си го издигаха допълнително в очите на Джилиан. Проблемът не бе в Артър, а в нея самата.