Призрачни светлини
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Призрачни светлини». Краткое содержание книги:
— Бихте ли повторили, лейтенант?
— От Форт Мийд ви търсят по телефона. Декодиращо устройство 2.
Когато Рейли посегна към телефона, лейтенантът продължи:
— И макар че още не е паднала нощта, получаваме изключително силни сигнали.
Полковникът кимна. Този път той не пое риска да извади едната тапа, когато натисна бутона на телефона си и включи декодиращото устройство.
— Полковник Рейли слуша.
— Обажда се Бордън — каза глух женски глас. Тя беше директор на екипа, разработващ оръжия в щабквартирата на Рейли близо до приличната на крепост Агенция за национална сигурност в Мериленд. — Получаваме необичайно силни сигнали от обсерваторията.
— Да, един от моите хора тук току-що ми каза, че ние също получаваме такива.
Гласът на Бордън продължи:
— Прегледах параметрите на данните от предишните варианти на това изследване. Както знаем, схемата е циклична. Понякога е почти невъзможно да се уловят сигналите. Друг път те са ясно изразени. Ала досега най-високите и най-ниските тонове са били в един и същи диапазон. Това са най-високите показатели, които сме виждали… В това число и по време на случилото се през 1945 година на мястото, където сте сега. Причината да се свържа с вас не е само за да докладвам. Моля ви да преразгледате вашата стратегия. — Тя замълча. — Полковник, сигурен ли сте, че искате да останете на местонахождението си?
Въпросът й се стори трогателен на Уорън. Една от многото му тайни бе, че той и Бордън се срещаха всеки месец в една хотелска стая в Балтимор, където се преструваха, че чувствата им не са свързани с кариерата им. Въпросът й не беше само за предпазване на програмата. Той подсказваше, че тя наистина е загрижена за неговата безопасност.
— Чувате ли ме, полковник? — попита Бордън.
— Да — отвърна най-накрая той. — Чувам ви. Благодаря ви за информацията, но ще остана. След всичките тези години нали точно тук бе стартирана програмата! Без екип на обекта никога няма да узнаем истината. Не мога да си тръгна.
Макар че началото на програмата не бе поставено точно на това място. Неговият живот бе започнал тук, откакто за първи път бе чул за светлините, когато бе малко момче.
Четвърта част
Преображение
57.
Двадесет секунди след експлозиите мобилният телефон на Пейдж иззвъня. Двамата с Тори гледаха към небето в посоката, откъдето бе дошла ударната вълна. Той извади телефона от калъфчето на колана си и натисна бутона за връзка.
— Чухте ли ги? — попита настоятелно Медрано.
— Една слаба, една силна, после още една слаба — отговори Дан. — От северозапад. Единственото нещо там е обсерваторията.
— И аз това си помислих. Къде сте?
— На летището.
— Изненада! Най-накрая се сетих, че възнамерявате да използвате самолета си тази вечер. Един частен летателен апарат може да отиде почти навсякъде, нали?
— Почти.
— Най-близкият хеликоптер на Магистрална полиция може да дойде след час и половина. Не мога да чакам толкова дълго. Искам да отлетите до мястото на експлозиите и да откриете какво, по дяволите, се е случило.
— Проблемът е — каза Пейдж, — че едно от местата, където не може да отиде един частен самолет, е дадена забранена въздушна зона.
— Искате да кажете, че обсерваторията е с ограничен достъп?
— Обикновено забранената зона е свързана по някакъв начин с националната сигурност. Нямам представа какво общо може да има обсерваторията с всичко това, но ако отида там, най-малкото мога да загубя разрешителното си за пилотиране.
— Аз също не мога да вляза там — каза капитанът — Тя е федерална собственост. Нямам юрисдикцията да изпратя и полицейски коли. Слушайте, ще се опитам да взема разрешение от ФБР. Докато го чакам, може ли поне да прелетите покрай границата на зоната… И може би да се издигнете достатъчно високо, за да видите какво е станало?
— Това мога да направя. В самолета си имам полицейска радиостанция. Каква е вашата честота?
Дан записа номера, натисна бутона за прекратяване на връзката и върна телефона в калъфчето на колана си.
Погледна към Тори.
— Това може да се окаже опасно. Би могла да размислиш и да не идваш с мен.
— Имаш ли нужда от чифт допълнителни очи?
— Винаги.
— Тогава си имаш компания.
58.
Един куршум заора в пръстта близо до лявата буза на Брент. Той се сепна и наведе още по-ниско главата си.