Документът на Матлок
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът на Матлок». Краткое содержание книги:
Матлок има основание да приеме — по-младият му брат умира от свръхдоза хероин.
Но би ли приел, ако знаеше колко душевни и физически страдания ще донесе на своята възлюбена Патриша? Би ли приел, ако знаеше колко ужас ще донесе на хората край себе си?
Дюнойс седеше неподвижно. Уилямс се изправи. Няколко минути всички мълчаха. Накрая Дюнойс се усмихна. Очите му се изпълниха със състрадание.
— Вие сте добър човек. Може би неудачник, но упорит. Ще ви помогнем. Няма да ви отнемем надеждата. Съгласен ли си, Адам?
— Да.
Дюнойс стана от креслото и се приближи към Матлок.
— Чували сте баналната фраза, че политиците са продажен народ. И обратно, практическите цели често водят до сключването на странни политически съюзи. Историята търпи това… Този Нимрод ни е нужен не по-малко, отколкото на вас. Както и мафиозите, с които се опитва да сключи примирие. Тези хищници вредят на децата. Трябва да им дадем урок. Урок, който да вдъхне ужас у други нимродовци, у други мафиози… Ще получите помощ, но при едно условие.
— А именно?
— Ще ни оставите ние да се разправим с Нимрод и останалите.
Не вярваме на вашите съдии и съдебни заседатели. Съдилищата ви са корумпирани, законите ви не са нищо повече от финансови машинации… Хвърлят наркоманите в затвора, а богатите гангстери обжалват присъдите… Не, ликвидацията ще оставите на нас.
— Не ме интересува. Правете каквото искате
— Това, че не ви интересува, не е достатъчно. Искаме нещо повече. Гаранция.
— Каква гаранция мога да ви дам?
— Вашето мълчание. Нищо не знаете за нас. Ще вземем корсиканския документ, по някакъв начин ще открием къде ще се проведе конференцията и ще участвуваме в нея. Ще извлечем от дневника каквото ни трябва — впрочем това се прави в момента… Но вашето мълчание е от голяма важност. Ще ви помогнем сега, по-точно ще направим каквото можем, но вие не трябва никога да споменавате за нашето участие. Каквото и да се случи, вие не бива, пряко или косвено, да намеквате за него. Ако го направите, ще убием и вас, и момичето. Разбрано ли е?
— Да.
— Значи се спогодихме?
— Да.
— Благодаря — каза Дюнойс и се усмихна.
Трийсет и трета глава
Докато Джулиан Дюнойс изреждаше условията и формулираше стратегията, на Матлок му стана ясно защо черните го бяха търсили така усилено и защо Дюнойс бе готов да му помогне. Той, Матлок, разполагаше с информацията, от която се нуждаеха. С кого се беше срещал във и извън университета. Имената на правителствените агенти и къде действуват. Как се осъществява връзката.
С други думи, от кого трябваше да се пази Джулиан Дюнойс при нападението си срещу Нимрод.
— Трябва да отбележа, че сте били рядко неподготвен за всякакви непредвидени обстоятелства — каза Дюнойс. — И много небрежен.
— И на мен това ми мина през ума. Но смятам, че вината не е само моя.
— Така е!
Дюнойс се засмя, след него и Уилямс. Тримата мъже не бяха напускали стаята без прозорци. Донесоха им масичка за карти и няколко бележника с жълти листа. Дюнойс записваше всяка дума, произнесена от Матлок. Проверяваше вярно ли са написани имената, точни ли са адресите — професионалистът си личеше. За кой ли път Матлок изпита чувство за малоценност, което се беше появило и при разговора му с Грийнбърг.
Дюнойс захвана с кламер няколко страници и започна да пише в нов бележник.
— Защо? — попита Матлок.
— Ще бъдат размножени на копирната машина. Информацията ще бъде изпратена в кантората ми в Ню Йорк… Както и фотокопия от всяка страница от дневника на професор Херън.
— Май не си губите времето.
— Прав сте.
— Това е всичко, което мога да ви съобщя. Какво ще правим сега? Какво ще правя аз? Не крия, че ме е страх. Не смея дори да си представя какво може да й се случи.
— Нищо няма да й се случи. Вярвайте ми. В момента вашата мис Балантайн е в безопасност, все едно че е в обятията на майка си. Или във вашите. Тя е примамката, не вие. Примамката трябва да се пази свежа и неповредена. Защото това, което искат, е у вас. Без него са загубени.
— Тогава да им направим предложение. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Не се тревожете. Ще го направим. Но трябва да внимаваме, да държим сметка за всички обстоятелства. Разбрахме се, че засега имаме две възможности. Първата е самият Кресъл. Лична среща. Втората е чрез полицията, която ще уведоми Нимрод.
— Но защо да използуваме полицията?
— Само изброявам възможностите… Защо чрез полицията ли? И аз не знам. Знам само, че в дневника на Херън пише ясно — Нимрод е бил сменян в миналото. Сегашният Нимрод е трети поред.
— Да. Първият се казвал Ортън и бил от канцеларията на вицегубернатора. Вторият — Артър Лейтона, бил строител. Третият очевидно е Кресъл. Какво имате предвид?
— Просто размишлявам. Човекът, който заема поста на Нимрод, има голяма власт. Следователно тя върви с поста, а не с човека. А човекът може да използува поста както поиска.